Инвестициите и през 2024 г. се концентрират в няколко големи града и силно индустриализирани общини, докато голяма част от България остава в периферията на капиталовите потоци. София е безспорният лидер, но погледът към данните по общини показва далеч по-разнообразна картина - с малки индустриални центрове, които излизат напред по инвестиции средно на човек от населението, и с цели региони, където активността остава трайно ниска.

След раздвижването през 2022-2023 г. обаче започва нов период на потиснати инвестиции в много региони, което застрашава средносрочната конвергенция, пише в анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Най-голям е размерът на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в Столична община - 9,1 млрд. евро., далеч пред Пловдив (над 1,1 млрд. евро.) и Варна (почти 700 млн. евро), като само в тези три общини нефинансовият сектор реализира над половин милиард евро инвестиционни разходи. В тях са концентрирани малко над половината от всички разходи за придобиване на дълготрайни материални активи в цялата икономика на България.

В четири общини разходите за ДМА не достигат 1 млн. евро., а броят на тези с под 10 млн. евро е 115. В 11 общини пък данните за инвестиционната дейност на нефинансовите предприятия са конфиденциални, тъй а като в тях има само една или няколко големи компании.

Общият размер на инвестиционните разходи за последните пет години извежда на преден план водещата роля на големите градски общини. В периода 2020-2024 г. в столицата нефинансовият сектор е инвестирал почти 32 млрд. евро, в Пловдив - над 4,5 млрд. евро, във Варна - 2,7 млрд. евро, в Бургас - 1,9 млрд. евро в Русе - 1,2 млрд. евро.

Прави впечатление също, че сред 15-те общини с над половин млрд. евро кумулативни инвестиции за петте години са не само областни центрове, но и Елин Пелин. Това показва ключовата роля на общините в широката периферия на столицата.

В топ 20 влизат още малки общини със силни местни икономики - Марица, Раднево, Казанлък, Несебър. Същевременно в 122 общини са инвестирани по под 50 млн. евро за петгодишния период.

Претеглени спрямо населението обаче на челните места и през 2024 г. излизат няколко малки общини - варненският индустриален център Девня (9,9 хил. евро./човек), Козлодуй (7,7 хил. евро/човек), Божурище с индустриалната си зона (7,5 хил. евро/човек).

Столицата излиза чак на четвърто място със средно 7 хил. евро на човек от населението, следвана от Елин Пелин със силната складова база и логистика (6,5 хил. евро/човек).

Водещите пет общини, заедно с Раднево, са и единствените, за които има публикувани данни (Мирково и Пирдоп, за които данните са конфиденциални, вероятно също са с високи инвестиции), при които разходите за ДМА надхвърлят 5 хил. евро на човек от населението.

С над 2 хил. евро на човек от населението са други 55 общини, сред тях както областни центрове, така и малки общини със силно представени промишленост и енергетика.

Остава и голям броят на общините с ниски инвестиции - с под хиляда евро на човек са 96 общини, почти всички с ниска степен на икономическо развитие, което създава сериозни пречки пред сближаването им с лидерите в средносрочен план.

За разлика от 2023 г. през 2024 динамиката на инвестициите е разнопосочна, като разходите за ДМА нарастват в 131 община, а спад е регистриран в 117.

Трябва да отчетем, че през 2023 г. имаше значителна повишение на инвестиционната активност, така че спадът през 2024 г., особено на фона на забавянето на ръста и затрудненията на преработващата промишленост е до голяма степен закономерен. Очаквано най-големите увеличения са в малки общини, като Георги Дамяново ръстът е 413%, в Якоруда - 247%, в Чупрене - точно 200%.

В столицата повишението е с 27% спрямо предишната година, във Варна - с 19%, а Пловдив регистрира спад с 14%. Оформят се големи клъстери с намаляващи инвестиции в голяма част от Северна България, както и в широките периферии на Пловдив, Сливен, Кърджали и Кюстендил на юг.

Забавянето на инвестициите в по-слабо развитите региони поставя под съмнение потенциала за конвергенция през следващите няколко години. Значителните предизвикателства пред преработващата промишленост - основен източник на инвестиции извън големите градски общини - означават, че потоците най-вероятно ще са потиснати още известно време.