[gallery]
Дигитализацията в ритейл сектора неминуемо води след себе си и до дигитализация на всички процеси, които съпътстват този бизнес. И ако допреди десетина години гледахме на онлайн пазаруването като екзотика, а посягането към картата, за да платим беше съпътствано с несигурност и притеснения, днес технологиите и плащанията вървят ръка за ръка, а тенденцията е физическите плащания да се превръщат в дигитални. Защото днес няма никакво значение къде се намира потребителят и дали пазарува физически, през смартфона, таблета или лаптопа.
Именно бързото развитие на дигиталните плащания ни провокира да се обърнем към някои от най-големите компании, опериращи у нас, за да разкажат те, как виждат навлизането им, как реагира бизнеса на промените и какво да очакваме в бъдеще.
Зададохме пет въпроса* към Мартин Богданов, управител на Paysera България, Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония и Георги Маринов, изпълнителен директор на „Датамакс систем холдинг“ АД.
*Петте въпроса:
1. Как българският малък и среден бизнес възприема прехода от физически към дигитални плащания?
2. Кои са най-новите финансови платформи за бизнеса, които му спестяват средства и улесняват работата му?
3. Променя ли българският потребител нагласите си към онлайн и дигиталните плащанията? С колко се увеличиха хората, които предпочитат този метод на плащане?
4. Какво е бъдещето на парите и онлайн разплащанията?
Ще станем ли свидетели на изчезването на физическите пари?
5. Как дигитализацията при плащанията помага в борбата със сивата икономика?
Мартин Богданов, управител на Paysera България: България е все още далеч от средноевропейското ниво по дигитални плащания
1. Едно от основните предизвикателства, което стоеше пред нас като новостартиращ бизнес, беше недоверието от страна на потребителите към всичко ново и различно от общоприетото. Българинът е свикнал с нещата от ежедневието си и процесът на възприемане на иновациите е бавен и изисква време. Има редица изследвания, които показват напредъка на България по отношение на използването на дигитални плащания спрямо другите страни-членки на ЕС, но все още сме далеч от средното й равнище. Хората извършват плащания през е-банкиране, е-портфейли, дебитни/кредитни карти - неща много близки до продуктите, предлагани от Paysera. Считам, че бизнесът започва да осъзнава ползите от иновациите и услугите на FinTech компании, подобни на Paysera.
2. Paysera е FinTech компания, която наред с платформата за валутни преводи на много изгодни цени – 0.15 евро за преводи в евро в ЕС, предлага и Paysera VISA карта, виртуален ПОС за търговци, масови плащания и др. Paysera предлага на българския пазар една много добра алтернатива на традиционните методи за разплащания, характеризирани като „стандартни“ услуги, стремейки се да са по-бързи, сигурни и удобни. Затова интересът към платформата нараства с всеки изминал ден. На пазара навлизат и други FinTech компании, предлагащи услуги в най-различни бизнес сегменти – от платежни услуги до инвестиционни клъстери и peer-to-peer lending дружества, които предоставят нови, модерни и лесни методи за инвестиране и финансиране.
3. С развитието в световен мащаб на технологиите, предлаганите нови хардуерни продукти изискват и нови софтуерни решения в удобство на „Негово Величество Клиентът“, в това число и по отношение на дигиталните решения за разплащане. Това неминуемо води и до увеличение на броя на хора, ползващи едно или друго решение. Това е постоянен еднопосочен процес, който единствено влиза в противовес, с колко тези методи за онлайн плащания са сигурни и защитени – било то безконтактни карти или смарт телефон или уеб банкиране. По данни на VISA, плащанията с техни карти в България са нараснали с 24% спрямо миналата година, като ръстът на безконтактните разплащания е 31%. Според друго изследване на Mastercard, всеки трети българин ползва над 10 дигитални услуги, а 70% от сънародниците ни посочват телефона като предпочитана алтернатива на картата за разплащания. Въпреки това, липсата на достатъчна информираност по отношение на сигурността и страха от измами са факторите, които оказват влияние върху част от обществото и спъват развитието на дигитализацията. Клиентите на Paysera нарастват средномесечно с 58% за 2016г., което е доказателство за положителната нагласа на българите към иновациите.
4. В България все още изоставаме от средните за ЕС нива по отношение на дигиталните разплащания. Голяма част от обществото все още предпочита физическите пари като средство за разплащане пред електронните, защото счита, че носят по-голяма сигурност, а в действителност е точно обратното. Според статистиката, която наскоро четох, едва 10 % от всички поръчки от онлайн магазини в България са заплатени дигитално, докато във водещите страни от ЕС този процент се отнася за разплащанията с наложен платеж. Лично смятам, че електронните пари ще се налагат у нас и в глобален аспект все повече, имайки предвид, че ограничаването на разплащанията с физически пари е един от механизмите за борба със сивата икономика. Въпреки това не смятам, че физическите парите ще изчезнат изцяло, тъй като винаги ще има сегмент от малкия бизнес, където това си остава законна и предпочитана форма за разплащане.
5. Традиционно сивата икономика се свързва с разплащанията в брой и един от механизмите за борба с нея е именно слагането на таван и ограничаване на размера на разплащанията в брой. Това е така, тъй като през последните години се засилиха регулацията към банките, финансови/платежни институции по отношение на опознаването на клиентите им, съответно размяна на информация между тях. От своя страна пък институциите имащи право да извършват разплащания, прилагат стриктни правила и условия към клиентите си, с цел повишаване на контрола и превенциите за изпирането на пари. В този смисъл може да се каже, че дигитализацията на плащанията е един от инструментите в борбата със сивата икономика и колкото повече услуги се предлагат, толкова това би ограничило разплащанията на ръка.
Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония: Оптимисти сме за нарастването на дигиталните услуги в бъдеще
1. Според проучването Impact of Innovation на Mastercard, проведено в края на 2016 г., България е една от страните в Централна и Източна Европа, в която потребителите са най-заинтересовани от иновациите в бизнеса и тяхното приложение. Отбелязваме най-високото ползване на смартфони на дневна база в региона – по пет часа на ден. Това прави България истински лидер по отношение на ентусиазма на потребителите за възприемане и използване на различни разплащателни технологии. Някои от местните малки и средни предприятия обаче, все още не вярват във всички предимства на дигиталните плащания. Те все още не правят разлика между стойност и цена, но нашата задача е да им помогнем да осъзнаят, че е време да се адаптират и да станат значителна част от процеса на дигитализация. По този начин ще могат да предлагат на клиентите си гъвкавостта, която предпочитат. Mastercard планира да организира безплатни семинари в цялата страна в рамките на тази година за малък и среден бизнес, по време на които ще обърне внимание на предимствата при трансформацията от физически обекти до модел на онлайн бизнес, от електрони разплащания до цялостна дигитализация на процесите.
2. Една от най-новите платформи при нас е Masterpass. Това е глобалната услуга за дигитални разплащания на Mastercard, която позволява на потребителите да правят бързи, лесни и сигурни дигитални плащания на различни устройства и канали, навсякъде, където искат да пазаруват: онлайн, в приложение, а вече и в магазина чрез възможностите на безконтактното плащане. Потребителите могат да съхраняват цялата информация относно плащанията си, включително и информация за картата, както Mastercard така и от други разплащателни мрежи, информация за доставка и предпочитания за плащане на едно удобно и сигурно място. Потребителите в България ще имат възможността да се запознаят с функционалността на Masterpass по-късно през тази година.
3. Според проучването Impact of Innovation на Mastercard, над 70% от българските потребители са доволни от нивото на дигитализация у нас. 63% вярват, че иновациите оказват положително въздействие върху обществото, което ясно показва, че ние приветстваме, приемаме и използваме новите технологии, като 91% очакват броя на дигиталните услуги да нарасне в близко бъдеще.
Допълнително доказателство за разрастването на дигитализацията в България е и фактът, че 4,5 милиона души са активни интернет потребители, а 1,3 милиона от тях пазаруват онлайн. Оборотът на електронната търговия за 2016 г. в България е 200 милиона евро.
4. Дигиталните плащания вече са неразделна част от ежедневието на потребителите в някои развити държави, където инфраструктурата е изграждана в продължение на години. В повечето страни обаче, навлизането на дигиталните плащания е в начален етап. Все още 85% от всички потребителски трансакции по света се осъществяват с пари в брой.
Има страни като Швеция, където дигиталните решения за плащане са широко достъпни и от тях се възползват по-голямата част от населението – почти всеки притежава поне една дебитна карта, а възможността да плаща с нея в различните търговски точки е на практика повсеместна. Като лидер в технологиите за разплащане, ние мислим в перспектива и заедно с издатели и търговски партньори проектираме продукти и иновации по-бързо от когато и да било. И по този начин предоставяме на потребителите от цял свят възможността да разплащат безопасно и със скоростта, с която живеем.
5. Достъпът до технологии чрез използването на смартфони значително нарасна сред европейците – от 29% през 2013 г. до 49% през 2016 г. Въпреки това, над четвърт (27%) от хората все още нямат достъп до финансови продукти и услуги, което подчертава окончателното прекъсване на връзката между тези, които използват технологиите и тези, които използват финансови продукти и услуги.
Ние в Mastercard гледаме в перспектива – за нас технологиите са средството, което ще преодолее бариерите пред финансовото включване и ще помогне за изграждането на прозрачно и справедливо общество. Изхождайки от бързото развитие на технологиите, ние можем да разработваме нови решения, за да гарантираме, че цялото население на Европа ще има достъп до финансовата система. Нашият опит от партньорства с правителства по целия свят е доказвал много пъти, че използването на технологиите намалява сивата икономика точно защото предполага по-голяма прозрачност.
Георги Маринов, изпълнителен директор на „Датамакс систем холдинг“ АД: Нагласите на бизнеса към електронните плащания се променят
1. Стартирaщите компании черпят опит най-вече от стартъпи по света и следователно, за тях интеграцията на финансови услуги и плащания във всеки нов процес е повече от естественa. За мен много добър пример са мобилните апликации за таксиметрови услуги. Стартирайки дейността си, те последваха модела на Юбер, което ги накара да се обърнат към нас за интегриране на плащанията. Преди 10 години малките фирми в дигиталната сфера дори не включваха в плановете си подобен тип плащания, тъй като се заблуждаваха, че клиентите все още нямат готовност за тях. Но вече е факт, че новото поколение клиенти е напълно готово да плаща по този начин. Дори можем да кажем, че технологично, правно, информационно и от гледна точка на сигурността въпросът за електронното плащане не представлява проблем. Истинският проблем реално се състои в това, какви стоки и услуги се предлагат и има ли кой да прояви интерес към тях.
2. „Ипей“ АД планира през тази година да стартира цял спектър от нови услуги, ориентирани главно към малкия и среден бизнес. Те ще включват евтин достъп до международни валутни преводи, cash flow управление онлайн, графични, мениджмънт и информационни средства за представяне на резултати и финансови проекти.
3. Да, нагласите се променят и главният двигател за това е наличието на стоки и услуги, които изискват електронно плащане. Има множество сайтове, които предлагат дрехи, спортни стоки, евтини самолетни билети, евтини туричстически услуги, като част от процедурата по закупуване винаги и задължително изисква плащане онлайн. Същевременно, при нас в „Ипей“ АД, този процес се реализира по възможно най-лесния начин чрез плащането на сметки и периодичните плащания.
4. Не очаквам в обозримо бъдеще физическите пари да изчезнат, тъй като те осигуряват до известна степен свободата ни като потребители. Безспорно електронните плащания във всичките им форми са много удобни и прогресивни, но от една страна, повечето клиенти все още получават приходите си в брой, а от друга – плащането кеш запазва анонимността и самостоятелността ни.
5. Съвсем очевидно е – при електронните плащания и купувачът, и продавачът са видими. Във всеки един момент могат да бъдат изискани документи и да бъде направена необходимата проверка.
Източник: анализ на Евростат за електронната търговия в страните на ЕС през 2016 г.
