Правителството залага с 5,8 млрд. лева повече разходи в проектобюджета за 2019 г., вижда се от законопроекта, който днес беше публикуван за обществено обсъждане.
Планирането на финансовата рамка отново е консервативно – очакват се 600 млн. лева дефицит при очакван икономически растеж от 3,7%. Заложените приходи са в размер на 43.9 млрд. лева, а разходите възлизат на 44.5 млрд. лева.
По-голямата част от разходите ще отидат за увеличение на заплатите в публичния сектор с 10 на сто и на учителите с 20 на сто, както и на пенсиите.
Не се планира обаче емитиране на нов дълг на международните пазари, а прогнозите на Министерството на финансите са до 2021 г. държавният дълг да намалее до 17.7% от БВП.
За инфлацията правителството очаква стабилизиране на ниво от 3%, а за безработицата – спад до 4,8%.
Приходите от ДДС догодина се очаква да достигнат 10.83 млрд. лева, което е с 5,6% повече спрямо заложеното за тази година. Данъчно-осигурителните приходи се очаква да достигнат 34.5 млрд. лева, от които 2.83 млрд. лева корпоративен данък, а още 3.88 млрд. лева – от данъци върфу доходите на физически лица.
Минималната заплата от догодина се увеличава до 560 лева. Запазват се процентът на осигурителните вноски, минималните осигурителни прагове, но се увеличават осигурителният доход за самоосигуряващите се лица, максималният осигурителен доход (става 3 хил. лева), осигурителният доход за земеделските стопани (изравнява се с минималната заплата).
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се увеличава с почти 500 млн. лева. Закрива се Фондът за лечение на деца в чужбина, като функциите му ще се поемат от Касата. Ще се създаде и Агенция за медицински надзор, която обединява функциите на Изпълнителната агенция по трансплантации и на Изпълнителната агенция по медицински одит.
