Заетите лица в туризма след 2019 г. намаляват с 35 хиляди души, или с 19,2%, при среден спад за страната от 9,3%. Тези данни бяха представени на семинар на Българската хотелска асоциация (БХА), в който участва и министърът на туризма Мирослав Боршош, както и представители на хотелския бранш, образователни институции и експерти в областта.
Заетите в сектора на възраст до 34 години намаляват с 25 хиляди за същия период, като делът на заетите на възраст 25-34 години намалява от 26,6% през 2019 г. до 23,2% през 2024 г., според БХА, цитирана от Българската стопанска камара (БСК).
Изследване на асоциацията установява сериозни проблеми в подготовката на кадри за туризма. Въпреки че в страната има 11 висши учебни заведения, предлагащи бакалавърски и магистърски програми със специалност "Туризъм", за учебната 2024/2025 година в тях се обучават 1800 студенти. Още по-тревожни са данните за качеството на образованието - рейтингът на висшите програми по Туризъм е под 50 точки от 100, а показателят "Престиж сред работодателите" е нисък.
В професионалното образование картината е по-добра количествено - в страната има 172 средни училища, предлагащи професионално обучение в сферата на туризма, в които за учебната 2024/2025 г. се обучават 20 200 ученици.
Веселин Данев, председател на управителния съвет на асоциацията, коментира на семинара, че ключов фактор за загубата на младите кадри е високата задлъжнялост заради хазарт и бързи кредити. Финансовата неграмотност и липсата на практични знания води до сериозен социален проблем - задлъжнелите младежи на възраст до 29 години, предадени за принудително изпълнение през 2024 г., са 120 хиляди, т.е. 21,6% от младежите на тази възраст. Това ги принуждава да търсят работа в сивия сектор, за да избегнат запорите.
Влошаването на демографията, високото данъчно облагане за началните позиции в хотелиерството - сред най-високите в Европейския съюз (ЕС), и липсата на облекчения за сезонна заетост допълнително усложняват проблема, добавя Данев.
Според министъра на туризма Мирослав Боршош кризата с раждаемостта би била преодоляна, ако младите хора бъдат задържани по места и имат възможност да развиват бизнес в туристическия сектор.
Облекчаването на процесите по наемане на работници от трети страни също могат да облекчат проблемите, добавя Добри Митев, председател на управителния съвет на БСК.
Участниците в семинара са обсъдили и ролята на хотелите като образователни институции. Те са разгледали успешни международни модели, където конкурентните средиземноморски дестинации имат национални схеми с данъчни облекчения, които отчитат спецификата на сезонната заетост.
Доц. Тодор Радев, ректор на Висшето училище по мениджмънт - Варна, посочва, че 50-100 хил. чуждестранни студенти допълнително могат да се обучават в българските висши училища в сферата на туризма. Те са и потенциални участници в българския пазар на труда, заради което би било добре да се облекчат визовите процедури и за студенти, не само за сезонни работници.
Договорите за обучение са друга опция - държавата да плаща обучението на студенти, а те да се ангажират пет години да работят при конкретен работодател.
Според Нели Апостолова, директор на Професионалната гимназия по туризъм "П. К. Яворов" в Добрич, в момента в България няма дуално обучение в областта на туризма. Училището е успяло да реализира един такъв випуск, но пандемията е спряла работата в сектора. Следващите випуски не са имали мотивацията да работят в сектора и затова практиката за дуално обучение е прекратена.
Заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева казва, че през април Министерството на образованието е подписало споразумение с Швейцария за нов проект за дуално обучение, който е с хоризонт до 2029 г. Тя призовава да се потърсят и отстранят причините за намаляването на интереса към дуалното обучение и да се възстановят паралелките в сферата на туризма.
