Все повече банки поглеждат към технологиите за мобилни разплащания в резултат от новите европейски регулации и навлизането на технологичните гиганти в банковата сфера. Според последните резултати от проучване сред българските банкови мениджъри повече от 30% от тях смятат, че сегашните им организации не биха устояли на конкуренцията на гиганти като Google, Facebook или Amazon.
Затова и 36% от банковите специалисти планират да изграждат способности в дигиталното банкиране през следващата година. Общо 37% от участниците в проучването казват, че тяхната банка ще издаде собствен „портфейл“, а други 22% обмислят сътрудничество с доставчици като Apple или Android Pay.
И след като много скоро тези технологии ще бъдат масово използвани от потребителите за най-масовите банкови услуги – разплащанията, трябва да се запитаме дали технологията е по-безопасна от традиционните банкови карти, които използваме днес?
Според Даниел Дьодерлайн, главен изпълнителен директор и основател на Auka, европейска финтек компания, решенията за мобилни разплащания са много по-безопасни. Спореднего картите не са неподходящи за дигиталния свят, защото тяхната сигурност е изграждана за потребителите от „стария свят“ – те имат изписани номера, изискват физически действия като подпис и използват лесно разбиваеми пин кодове.
Използваните от картите алгоритми за сигурност, като проследяване на местоположението или поведението на потребителите – къде се намират и къде обикновено пазаруват, не са подходящи, защото дигиталните плащания не се извършват според местоположение на картата.
Как е решен въпросът за сигурността при мобилните разплащания?
При мобилните плащания, когато едно плащане е инициирано, търговецът праща своята „сметка“ към системата, която от своя страна я препраща към телефона на потребителя. В този процес не е прехвърляна никаква лична информация или картови данни. Потребителят просто трябва да оторизира плащането чрез своето устройство.
Следователно всичко необходимо за постигане на сигурността е идентифициране на личността на потребителя при неговото устройство и потвърждаване на тази идентичност в системата на финансовата институция. Само тогава запитването за плащане е препращано към банката за извършване. От своя страна идентифицирането на потребителя изисква технологии, които компании като Auka имат, но картите не.
Даниел Дьодерлайн казва, че все повече плащания ще бъдат правени директно чрез банковите сметки, отколкото през банкова карта. "Този метод изисква много силна идентификация на потребителите преди извършване на плащането. И тъй като не сме длъжни да прилагаме остарели методи от времената на картовите плащания, имаме възможност да въведем фундаментално по-добър начин за извършване на плащане", допълва той.
Всъщност идентификацията се стреми да отговори на само два въпроса – вие ли сте човекът, за когото се представяте, и дали искате да платите на получателя сумата, която той иска.
"При мобилните технологии като тази на Auka това е решено чрез свързване на устройството на потребителя към системата за разплащания и използване на метод за биометрични данни на телефона – пръстов отпечатък или лицево разпознаване. Следователно за да направите плащане никога няма да има нужда от лична или картова информация, всъщност никакви данни не са в риск по време на целия процес – всичко, което необходимо за един потребител е да има лице и пръстов отпечатък на своето устройство“, пояснява той.
Според проучването българските банкери дефинират технологиите за мобилни разплащания като всичко, което обхваща използване на мобилни устройства за разплащане или използване на дигитални портфейли, независимо от устройството.
