Какво представлява новопоявилата се класа прекариат и какви средства и подходи са необходими от страна на политици, икономисти и синдикати за борбата срещу несигурната заетост? Своята концепция за актуалния социален феноменън представи Гай Стендинг, автор на книгата „Прекариатът – новата опасна класа” и професор по „Икономическа сигурност” от Университета „Бат” във Великобритания на прескоференция в София в понеделник.
1. Какво представлява прекариатът като класа?
По думите на Стендинг, неолибералните политики и институционални преобразувания са променили състава на съвременния трудов пазар, в който несигурните форми на работа са се превърнали в структурен елемент, водейки до създаването на една нова класа – прекариатът. Нейни представители са милиони хора в света, лишени от всякаква трудова и житейска стабилност и сигурност, хора с краткосрочна или временна работа, с несигурен доход, без ясна трудова идентичност и перспективи за кариера и без адекватни социални и икономически права, което ги поставя в неравностойно положение.
2. С какво е опасна тази класа?
Тя е опасна, защото се противопоставя социално и икономически на всички политики, съществуващи до момента и отхвърля неолиберализма като идеология.
3. Кои са основните типове прекариат?
На първо място това са хора със сравнително ниско образование и които винаги се вслушват в популистки изказвания. Втората група прекариати това са мигрантите и ромите. Тук се наблюдава интересната тенденция, според която представителите на първата група винаги обвиняват представителите на втората група в кражба на техните права и работни места. Третият тип прекариати са високообразовани хора, инвестирали много в себе си, но които излизайки на пазара на труда, не получават нужната възвръщаемост за полагания от тях труд. В резултат на това много студенти напускат университетите и така нивото на образование се влошава.
4. Какви мерки трябва да се предприемат по отношение на прекариата в България?
Според Стендинг на първо място политическите институции в България трябва да преразгледат своите концепции и да се извърши пълно преструктуриране на социалната и трудова система, тъй като в момента населението получава много ниски доходи. Ако за хората бъде гарантиран т. нар. основен базов доход, мотивацията за положения от тях труд ще бъде повишена. На второ място е необходимо да се гарантира укрепване на гражданските права, защото в противен случай все повече българи ще мигрират в чужди държави и то в такива, които правата за имигранти са ограничени. Причината е, че за в бъдеще правата на всички хора, независимо мигранти или не, ще бъдат занижени. Освен това, синдикатите трябва да се пресъздадат, за да могат да представляват прекариатската класа и да се борят срещу всички форми на работа, които не са регламентирани със закон
5. Има ли връзка между основния базов доход и минималната работна заплата?
Не. Същността на основния базов доход се състои в това всеки индивид, независимо дете, работещ или не, да получава месечно един основен доход,който да се равнява на 40 % от издръжката на живот в съответната страна. Този модел съществува в Норвегия, където е създаден национален капитален фонд, който разпределя средства към своите граждани, в Сао Паулу (Бразилия) и Аляска. В момента този подход се прилага в Индия и там също дава резултат. Освен това в 15 европейски държави, включително и в България, на страницата на Фондация “Blue bird” тече подписка за базовия доход. При наличието на 1 млн. събрани подписа, ще стартират пилотни проучвания за неговото въвеждане.
Автор: Кристина Николова
