Кредитирането в България продължава да расте и през март, като увеличението е със 7.5%, или 3.8 млрд. лв. на годишна база, а общият обем на заемите достига нов рекорд от 55.3 млрд. лв., пише capittal.bg. Големият двигател на повишението са домакинствата, но частният сектор също има принос - от 3.2 пр. п. Добра новина е и продължаващият спад на лошите вземания, които намаляват с 10.9% до 5.8 млрд. лв. към края на март.
Задълженията на домакинствата нарастват с 11% през март спрямо година по-рано, като така приближават 22.2 млрд. лв. Голям принос за увеличението имат потребителските заеми (7.1 пр. п.), които превишават 9.3 млрд. лв. и растат с темп от над 17% за четвърти пореден месец. Тук двигателят са предоставените кредити за над 5 години в левове, които се равняват на 70% от всички потребителски заеми. Според някои икономисти зад този ръст стоят задължения за допълнително финансиране на ипотеки и жилищно обзавеждане, които вървят успоредно с все още силната активност в имотния сектор.
Данните на БНБ показват, че ипотеките също имат значителен принос към общия растеж на заемите на домакинствата. Обемът на жилищните кредити поддържа двуцифрен темп на увеличение вече осми пореден месец, като през март се ускорява до 11.5% на годишна база и достига 10.76 млрд. лв.
Междувременно централната банка също наблюдава бързото увеличение на кредитите и над година алармира за притесненията си от ускорените темпове. БНБ вече започва и по-усилено да налага мерки за охлаждане на ръста. През март тази година например банката повиши нивото на антицикличния буфер, който въведе за пръв път миналата есен. Тогава размерът на буфера беше 0.5% от експозициите на банките в България, в сила от 1 октомври 2019 г., а през март БНБ повиши нивото до 1% (в сила от 1 април 2020 г.). Капиталовият излишък в банковата система е солиден, но може да се наложи някои банки, които работят на близки до минимума капиталови изисквания, да мислят за набиране на капитал, ако искат да продължат с кредитната експанзия.
Добра новина за инвестиционната активност в страната е и продължаващият ръст на бизнес кредитите. Обемът на заемите, които нефинансови предприятия са поели, е над 33.1 млрд. лв. към края на март, което е с 5.3% над нивото от същия период на 2018 г. За справка, най-високото ниво от 1996 г. насам е достигнато непосредствено преди фалита на КТБ - през октомври 2014 г., когато общият обем на фирмените заеми се повишава до близо 36.2 млрд. лв.
Делът на лошите вземания от фирмените кредити пада с 3.6 процентни пункта до 17.15%, или 3.7 млрд. лв., което е с 544 млн. лв. под нивото от март 2018 г.
