Възраждането на отделните браншове на селското стопанство може да създаде много и постоянни през годината работни места. Това каза Йордан Великов от Националния съюз на градинарите при представянето на секторен анализ на тема „Индустриално възраждане на селските райони в страната – създаване на нови работни места“, иницииран от КНСБ.
Великов посочи реиндустриализацията на селската икономика като метод за възраждането на селските райони.
По думите му България е допуснала множество сериозни грешки по време на прехода към пазарна икономика. В областта на селското, горското и рибно стопанство те са провеждането на недалновидни политики, върнали нивото на тяхното развитие с десетки години назад и почти пълната деиндустриализация на селските райони, информира investor.bg.
Това е причината според него за обезлюдяване на селските райони и отлива най-вече на младото и образовано население от този сектор.
Анализът показва, че в периода 2007-2013 г. броят на заетите лица в сектора на селското стопанство намалява с 9% (от 723,9 хил. до 656 хил.). Основната група работещи са самонаетите лица (86-87% от работещите в сектора), като през 2013 г. техният брой е 568,6 хил. За сметка на това наетите работници са едва 12-13%.
Заетите в сектора са с нисък образователен ценз и предимно пенсионери, разкрива още анализът. При това тази работа е с предимно сезонен характер и с ниско мотивирана работна сила.
"Сезонната работна ръка в този сектор е обвързана с работа на сиво, в сянка, тъй като малцинството, които са основните работници, не желаят да подписват какъвто и да било договор с работодателя", заявиха от Националния съюз на градинарите.
Според Великов в момента има много ресурси, които потенциално биха могли да захранят със суровина множество алтернативни производства в страната. Например има суровини и растения, които могат да бъдат използвани за производството на природни бои.
По данни от анализа през последните години (в периода 2007-2012 г.) все повече нараства делът на изнасяните зърнени и маслодайни суровини за сметка на все по-нарастващия внос на зеленчуци, месо и готови продукти. Това означава, че връзката между производство на суровина и нейната преработка в селското стопанство на България все повече се разкъсва, каза още Великов.
Секторите „Производство на плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“ не се подкрепят от държавата, за сметка на зърнопроизводството и добива на маслодайни култури, твърдят от Съюза на градинарите.
В момента има абсолютен дисбаланс в развитието на земеделието и подсекторите му, категорични са от Съюза. Голямата част от парите получават основно зърнопроизводители. От КНСБ призоваха през новия програмен период субсидията да се обвърже с допълнителни условия, които да насърчат развитието и на други сектори в земеделието.
От анализа става ясно още, че броят на стопанствата също спада, като в периода 2003-2013 г. е спаднал с 57%. Съответно през 2003 г. те са били 665,5 хил, а през 2013 г. са 252,9 хил.
Средната годишна работна заплата пък се увеличава, като през 2008 г. е била 76% от средната годишна работна заплата за страната, а през 2013 г. е 83% от тази за страната. Производителността на труда обаче е с 30% по-ниска от средната за страната.
