Обичам интересните истории. Затова вместо да се впускам в мои скучни разсъждения, реших да разкажа някоя история за успеха и неговите проявления. Повече обаче обичам да ми разказват истории, или да ги прочета някъде, да се чувствам вдъхновен от тях, поне за известно време. И така докато ги забравя. Или докато някой ден съвсем случайно пак си припомня разказаното и изпитам онова чувство на възхищение и мотивираност, което съм усетил преди. Така се случи и онзи ден, когато си спомних тази история.
Винаги ще помня едно есе от книгата „Иновации и предприемачество“ на Питър Дракър, което ме вдъхнови да се заглеждам в детайлите и да се постарая да виждам неща, които на пръв поглед са невидими с невъоръжено око. В това свое есе, озаглавено „The New Venture” (Новият риск, предизвиктелство – бел.авт), Дракър разказва историята за една малка индийска инженерингова фирма, която малко след Втората световна война закупила лиценз от своите европейски колеги и започнала да произвежда стандартни велосипеди. Нестандартното в случая бил начинът, по който били придвижвани – с малък спомагателен двигател, прикрепен към рамката на колелото. На индийския предприемач му се сторила невероятна възможността подобен продукт да се превърне в бест селър за Индия и да мотивира хората да се придвижват по-бързо, по-лесно и по-удобно с това ново за времето си превозно средство.
След известно време обаче, собственикът на компанията забелязал, че съществена част от поръчките, които получавал, били само за малкия спомагателен двигател, който хората искали да закупят отделно от велосипедите! Първоначално предприемачът не обърнал сериозно внимание на тези поръчки и дори наредил много от тях да бъдат отказани, за да не изостават с графика. Умът му не побирал как някой може да иска да купува само двигателите, без велосипедите, за които те са предназначени.
Но любопитството му не го оставило на мира. Благодарение на него той решил да разнищи тази история и да разбере какво, аджеба, се случва и защо хората не харесват колелетата му, но пък така силно желаят двигателите. Така той запретнал ръкави и се отправил на проучвателно пътуване към тези територии, от които идвали най-много поръчки за двигателите.
Предприемачът останал потресен, когато на място, след кратко проучване установил, че поръчките идвали от малки местни фермери, които сваляли двигателите от велосипедите и ги приспособявали за ползване като напоителни водни помпи с маркучи за своите посеви. Впрочем, по време на Втората световна война на индийците все още не била известна технология за напояване и всичко се правело на ръка, докато не се появило това иновативно колело.
Така, с помощта на фермерите, младият и съобразителен индийски предприемач решил да адаптира своето производство спрямо търсенето. Той започнал да произвежда иновативни водни помпи, всяка със съответните подобрения, за да отговори на нуждите на местните земеделци.
Година след година, продуктът ставал все по-добър, а търсенето - все по-голямо. Докато един ден предприемачът не започнал да продава милиони от своите напоителни системи на милиони клиенти. И така до днес, когато, освен че е най-големият в света производител на малки напоителни системи, бившият собственик на малката индийска фирма е и човекът, предизвикал революция в малките фермерски стопанства в Югоизточна Азия. .
Интересна история, не мислите ли? Някои биха я нарекли просто стечение на обстоятелствата, други биха обвинили добрия нюх и предприемачество. Каквото и да е, важното е да ни вдъхнови да потърсим невидимото с просто око и да открием там някъде своята иновация.
*Използвах заглавието за игра на думи. Пожелавам на всички ви 2013 г. да донесе поне едно успешно ново начало или едно успешно ново начинание.
Автор: Симион Патеев
