362 милиона евро са инвестирани в проектите за електронно управление в последните 12 години. Инвестициите, направени от настоящото правителство, възлизат на близо 50 милиона евро, стана ясно на форума „BizTech 2012 – Големите информационни системи в България”, проведен на 28 май в София.

Данните бяха изнесени от агенцията за анализи и прогнози в областта на ИКТ – CBN Pannoff & Stoytcheff, която организира форума съвместно с рекламно-издателска къща „Принт енд Пъблишинг” и TechNews.bg.

В изграждането на е-правителство са въвлечени 105 ведомства и 410 ИТ компании чрез 1130 договора, като в периода 2001-2011 г. за хардуер са дадени 145 милиона евро, за софтуер - 116 млн. евро и за услуги – 101 млн. евро.

„Доставката на компютри и софтуер не е електронно управление”, коментира зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов. „Факт е, че парите за компютри не са инвестиция в електронно правителство, но това е бъг, който не можем да избегнем”, допълни Людмил Стойчев, управител на CBN.

Сред важните инициативи на новия кабинет на първо място са ре-инженерингът и изпълнението на 20-те базови услуги на електронното правителство. Друга цел е да се задействат електронните услуги за гражданите. Едва 1500 са подадените електронни заявления за електронни услуги от гражданите през 2011 година, сочи отчетът на МТИТС.

Кабинетът на Бойко Борисов свърза касовите апарати към НАП, рестартира проектите за ИС в здравеопазването и съдебната система, силно ограничи капиталовите инвестиции в хардуер и наблегна на мащабно финансиране на ИКТ проектите по европейски програми, сочи анализът на CBN.

Очаква се до края на годината порталът e-gov.bg да бъде променен радикално, да стане по-удобен, лесен за ползване и привлекателен за хората, обеща Валери Борисов.

Пламен Матеев, управител на ЦАПК Прогрес, смята, че информационната система на държавната администрация трябва да бъде затворена, но с всички характеристики на публичния облак. Компанията вече е разработила основата за „частния облак“ на областните администрации.

„Мащабна система, облачно ориентирана" е била поискана преди години от дружеството – такава, „за която няма да се плаща", за която вендорът поема разходите, а от потребителя се иска единствено да е съгласен с техническото задание и да го приеме впоследствие, разказа управителят на ЦАПК Прогрес. По думите му, системата е била „на ръба да бъде мултиплицирана в 14-те области в Северна България", но това не се е случило. Сега фирмата е готова да го направи.

„Ако Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията пожелае, в рамките на един месец може да има три "частни облака" - в три областни града. Системата е разработена и готова за действие”, заяви Матеев.

Една от идеите за създаване на работещо електронно правителство е технологичното централизиране на данните и регистрите, посочи Васил Христович от БАИТ. Идеята е държавните органи – министерства и агенции – да “пълнят” съответните данни, с които боравят, без да имат грижа за технологичното обезпечение, а в същото време самите бази данни, софтуер и сървъри за тези данни да се поддържат от една организация, която се занимава технически с регистрите. Това би позволило и лесното свързване на отделните системи и регистри.

„Свидетели сме на непрекъснати промени в държавния сектор, които пречат на развитието на дългосрочните проекти за информационни системи”, заяви Веселка Петрова - ръководител проекти в компанията за интелигентни бизнес решения Булмаг АД. За да се подобри ситуацията, са необходими принципна държавна политика и адекватна законодателна среда. Решенията трябва да се вземат в консенсус от администрацията, бизнеса и научните среди, което ще гарантира успеваемост, подчерта Петрова.

Финансовите средства за е-правителство не са толкова голям проблем пред неговото изграждане, колкото липсата на воля и политики, коментира Георги Брашнаров - председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Успешните примери за електронно правителство в някои страни показват, че в тях дълбоко е залегнал принципът на публично-частното партньорство, както и решенията „софтуер като услуга”, допълни мениджърът.

Във второто си издание форумът BizTech отличи най-големите обществени инвеститори в ИТ, на базата на резултати и факти от регистъра на обществените поръчки. Наградата „Най-голям обществен инвеститор в информационните технологии за последните 12 години” получи Министерство на финансите, а за „Най-голям обществен инвеститор за 2011 година" бе определено Министерство на образованието, младежта и науката.