Идеята да има добра бизнес среда означава да се осигури лесен старт и равен шанс на фирмите, тъй като не знаем кои от тях ще движат икономиката след няколко години, смята икономическият анализатор Лъчезар Богданов. За макросредата, конкуренцията, регулациите и полотическите заклинания, с него разговаря Мария Черешева.
Г-н Богданов, Вие имате наблюдение върху развитието на българския бизнес след влизането ни в ЕС. Обратно на очакванията, бизнес климатът у нас се влошава, вместо да се подобрява през последните години. Означава ли това, че става все по-трудно да бъдеш предприемач в България (особено малък)?
Има два проблема в измерването на бизнес климата – единият е чисто субективен, тъй като някои методологии разчитат на настроенията на самите предприемачи. Естествено е,че в период на криза те са песимисти, така че не ясно е доколко това е обективен измерител. Другият фактор е, че част от компонентите на обективните измерители зависят от самия период на измерване. Това,което зависи от правителството, не задължително кореспондира със самата икономическа обстановка.
Някои процедури може и да се улесняват, но това се влияе и от състоянието на икономиката. Тоест, може да попитате един строителен предприемач дали предпочита да работи в период на бум при по-затруднени процедури, или дали за него е по-добре да не дава рушвети и да се радвана по-улеснени процедури, но пък да няма инвестиционен бум, и вероятно той ще предпочете първия вариант. Много важно за МСП е, че чисто административните условия може да облекчават бизнеса, но те не задължително гарантират успех. Те улесняват бизнеса за всички, и съответно тези, които са по-добри и по-успешни, просперират по-бързо за сметка на другите. От гледна точка на икономическия анализ, това е подобряване на бизнес средата, защото конкуренцията работи по- добре, защото по-добрият печели. От гледна точка на този, който фалира, ситуацията се влошава. Това е конкуренцията в действие. За мен бизнес средата не се мери по резултата, а по началните административни условия. Но това не означава, че аз имам по-големи шансове, отколкото преди 20 години, когато съм познавал местния областен управител, който чрез рекет ми е гарантирал регионален монопол.
Всъщност, наблюдава ли се окрупняване на пазара и остава ли място и за по-малките фирми в България?
Едно от нещата, които се случват в момента е, че навлизането на чужди капитали разбива някои местни бизнеси, които са се считали за водещи в някой регион. Премахването на пречките помага на тези, които обективно са по-добри, имат по-добър продукт и т.н. Протекционизмът пази местното производство, но в момента, в който се премахне защитната мярка, навлиза стока, която измества местния производител и в момента с бизнеса в България се случва точно това. В момента в
малкия бизнес има известно преструктуриране – вече няма да има български фирми във всяка сфера от живота. Ще има такива само в областите, в които са най-добри, и то не само в аспекта на европейските, но и на регионалните конкуренти.
Според анализа на ИАНМСП за състоянието и развитието на българските МСП през 2012 г., основните неодостатъци на този тип компании са свързани с достъпа до финансиране, иновационна активност, активността им по отношение на интелектуална собственост, интернационализацията и прилагането на добри практики. Подкрепяте ли тези изводи, и според Вас на какво се дължи слабото развитие на българските МСП в тези ключови области?
По отношение на иновациите и излизането на чуждите пазари, трябва да се има предвид, че има стопански дейности, които предполагат окрупняване и развитие, и такива, които не предполагат. Разбира се, един фризьорски салон трудно може да стане международен и иновативен, тъй като той няма потенциал за растеж отвъд предлагането на личен труд. Тоест, това са фирми, които са обречени да бъдат малки – те представляват личен труд, прикрит във вид на малка фирма. В този смисъл, липсата на иновативен потенциал е съвсем естествена и не може да бъде очаквана от тях.
От друга страна, голяма част от фирмите са останали малки, защото не са били иновативни. Ако една фирма разработи атрактивен продукт, естествено, тя пораства. Така че съвсем логично е, че малки са останали тези, които нямат, или не знаят какво да предложат. По-важно е да се търсят причините за успеха сред тези, които са започнали и много бързо са се разраснали – сред тези фирми има и интернационализация и добри връзки с чужбина, и иновации, и използване на добри чужди практики – те са успели да пораснат затова, защото са били иновативни. Вземете за пример софтуерните фирми в България – тези, които са успешни, много бързо са се включили в успешни международни мрежи, намерили са подходящи партньори и вече не са фирми с по 8 служители, а с по 400.
В този смисъл, пресилено ли е малките да бъдат наричани „гръбнак на икономиката”?
Гръбнакът на икономиката е в динамиката, в това много хора да опитват, а не да стоят на едно място. Ние искаме много хора да бъдат смели и да започват нов бизнес, да изпробват идеите си, а не да стоят малки и неуспешни. Аз винаги съм твърдял, че целта на всяко малко предприятие би трябвало да е да стане голямо и да излезе от групата на малко, средно, младо и т.н. Причината да се обръща такова внимание на МСП не е, защото трябва да има много такива – искаме те да опитват, защото на всеки 1000 малки ще излезе едно успешно и голямо, което ще бъде двигател на икономиката. Идеята да има добра бизнес среда е да бъде лесно на фирмите да стартират, тъй като не знаем след няколко години кои от тях ще движат икономиката. Големият ефект е, че от много опити излиза мащабният успех, който реализира сериозните инвестиции, наема многото хора и генерира доходи за всички останали. Няма как да има голямо успешно общество, в което двигател на растежа да са шофьорите на такси и ресторантьорите. Приказките за „гръбнак на икономиката“ са по-скоро политически заклинания. Трябва да се дава равен шанс на всеки да се пробва, за да може тези, които са най-предприемчиви, успешни и кадърни, да успеят.
