Икономиката на Европейския съюз изостава сериозно от тези на САЩ и Китай. Това е основният извод в публикувания днес редовен доклад „Барометър за реформи” на европейската бизнес конфедерация BusinessEurope. Чрез документа се оценява актуалното икономическо състояние на ЕС и се отправят препоръки за структурни реформи и бъдещи приоритети за развитието на европейската икономика, съобщава economic.bg. Докладът се базира на данни от членуващите бизнес организации, като за България това е Българската стопанска камара (БСК).
Тазгодишното пролетно издание на барометъра е със заглавие „Изграждане на ЕС за растеж на европейския бизнес в глобален мащаб“ и се фокусира върху това как ЕС изостава в създаването на водещи световни компании.
Посочени са три основни причини за това:
Нито една от 10-те най-добри световни компании по показателя пазарна капитализация не е европейска;
Делът на Западна Европа в топ 10% от световните фирми по отношение на рентабилността е спаднал от 36% в края на 90-те години до 24% понастоящем;
И накрая, по отношение на големите бързо разрастващи се компании или т.нар. „еднорози“ (стартиращи компании, които са достигнали пазарна стойност от 1 млрд. долара в кратък срок), ЕС не съвпада по този показател с други региони, например САЩ и Китай, където броят и стойността на еднорозите са значително по-големи от тези в ЕС.
Сред основните изводи от доклада са:
Въпреки нарастването с около 2% през 2018 г. и създадените 1 милион работни места, за седма от последните 10 години растежът в ЕС беше по-нисък от САЩ;
Само 20% от специфичните за отделните държави препоръки за реформи са оценени като задоволително изпълнени от федерациите членки на BusinessEurope;
От 2010 г. насам ЕС е създал само 29 еднорога (нови фирми с пазарна оценка от над 1 милиард долара), в сравнение с 139 в САЩ и 81 в Китай.
Според доклада на европейската бизнес конфедерация с растеж от около 2% и над 1 милион работни места, които вероятно ще бъдат създадени, 2018 г., в много отношения все още може да се разглежда като силна година за икономиката на ЕС. Същевременно обаче, след двугодишно прекъсване, за седми път през последните 10 години растежът в САЩ надвишава растежа на ЕС.
Една от основните причини за слабостта на европейската икономика е фактът, че в ЕС е много по-скъпо и по-трудно да се започне и развие бизнес, отколкото в САЩ. За да се реши проблемът, BusinessEurope препоръчва пазарите за стоки и услуги, включително логистични и мрежови услуги, да бъдат интегрирани още повече и да бъде осигурена регулаторна рамка, която да насърчава широко внедряване на цифровите технологии. Освен това трябва да се гарантира, че административната тежест за бизнеса е минимална, за да бъдат подкрепени стартиращите предприятия и разширяването на вече утвърдените компании.
Проверката на конкурентоспособността, включително тест за МСП, трябва да бъде неразделна част от предварителната оценка на въздействието за всички законодателни предложения и трябва да се засили независимото проучване на оценките на въздействието, гласи докладът.
В документа е записано още, че цените на електроенергията трябва да позволяват на европейските предприятия да бъдат конкурентоспособни на международните пазари. За целта трябва да бъдат въведени целенасочени мерки (например реформиране на данъците и налозите, либерализиране на енергийните пазари и т.н.) за справяне с разликата в цените на енергията с основните конкуренти и за гарантиране на енергийната сигурност.
В сферата на иновациите и дигиталната трансформация BusinessEurope коментира, че активността в областта на научноизследователската и развойна дейност в ЕС е много по-нисък (2% през 2016 г.), отколкото в Япония (3.2%) и САЩ (2.7%), и това личи по малкия брой патентни заявки. Също така Китай значително е увеличила дела си в разходите за научна и развойна дейност през последното десетилетие (от 1.4% на 2.1%). Също така ЕС продължава да изостава от конкурентите си в някои ключови показатели за цифрова комуникация. Високоскоростните оптични връзки са много по-малко разпространени в ЕС, в сравнение с водещите страни Япония и Южна Корея.
Именно затова държавите членки на ЕС трябва да увеличат разходите за научноизследователска и развойна дейност и да подкрепят по-сериозни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в частния сектор, за да достигнат целта на ЕС от 3%. През следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) бюджетът на ЕС трябва да разшири подкрепата за научноизследователската и развойната дейност и иновациите.
"По-ориентираните към бизнеса иновационни политики могат да осигурят по-голямо икономическо въздействие от инвестициите в научни изследвания и иновации. Целевите инициативи трябва да стимулират частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и да се подобрят стимулите за сътрудничество между компании и научноизследователски институти в мрежи и клъстери, за да се улесни комерсиализацията на иновациите. Регламентът, прекалено фокусиран върху предпазните мерки и избягването на риска, ще задуши инвестициите в иновации", гласи докладът на BusinessEurope.
Организацията посочва, че макар след пика на кризата с еврото през 2013 г. да са били създадени повече от 13 млн. работни места, равнището на безработица в ЕС (6.7% през ноември 2018 г.) остава доста по-високо от това в САЩ (3.7%). Въпреки че в много държави-членки равнището на безработица все още е твърде високо, предприятията все повече отчитат трудности при наемането на квалифицирани работници.
Въпреки че в много държави-членки равнището на безработица все още е твърде високо, предприятията все повече отчитат трудности при наемането на квалифицирани работници. Сравняването на резултатите от PISA 2006 и 2015 предполага, че ЕС е постигнал малък напредък в преодоляването на структурните различия в образователните резултати с Япония, Канада и Южна Корея. Средната данъчна тежест в Европа е 41.5% почти с една трета по-висок, отколкото в Япония и САЩ (и двата около 32%).
"Необходими са спешни политически действия, за да се избегнат несъответствията на пазара на труда, които все повече действат като пречка за икономическия растеж. Системите за образование и обучение трябва да бъдат по-добре адаптирани към нуждите на пазара на труда, особено с повече завършващи STEM направления (наука, технологии, инженерство и математика). Важен приоритет е постигането на добре функциониращи системи за стажуване в Европа", пишат експертите от европейската бизнес конфедерация.
