Уеб платформи като Indiegogo и Kickstarter променят начина, по който стартиращите предприемачи събират средства за своите проекти. И вече лазят по нервите на рисковите инвеститори. Знаете ли, какво е общото между иновативните очила с добавена реалност GlassUp, проектът Cardboard Bike за велосипед от рециклирана хартия и пластмаса, децата от камбоджанския остров Кох Ронг и онлайн видеоиграта World of Diving? Всички те в момента разчитат за своето финансиране на ... един и същи уебсайт. Очилата, велосипедът и видеоиграта набират средства за да бъдат създадени от нулата, а подрастващите камбоджанци – за да се сдобият с учебни материали и да могат да се образоват.

Сайтът, в който всички те са стартирали свои кампании, се нарича Indiegogo и е един от най-популярните портали за т.нар. споделено набиране на средства (cwordfunding). На практика, този тип уеб сайтове позволяват на инициаторите на всевъзможни проекти и каузи да ги представят, след което хиляди онлайн потребители даряват малки суми за онези от тях, които им допадат. Много от дарителите предоставят средства от порядъка на 1 щ. долар или 10 щ. долара. Заедно обаче те често събират значими суми, често надминаващи 100 000 щ. долара, а понякога – достигайки дори милиони.

Crowdfunding е едно сравнително ново явление,

което води началото си от края на миналия век. Започвайки като модел предимно за подкрепа на артисти чрез събиране на средства от техните фенове, днес то се е превърнало в мощен инструмент за набиране на средства за всичко – от иновативни стартъпи, до социални каузи. Любопитен е случаят с американско семейство, което успява да събере чрез Indiegogo пари, за процедура „ин витро“ и да се сдобие с дете. Самите crowdfunding методи се делят на няколко различни типа, според това, което получават дарителите срещу своята подкрепа. При типичните кампании за финансиране в Kickstarter или Indiegogo например те най-често получават някаква форма на признание или копие от продукта, който ще бъде създаден с парите им. Подобен е и моделът на т.нар. fan – funding, при който феновете подкрепят с малки суми създаването на ново музикално, литературно или друго произведение и на практика си купуват една бройка от него. Съвсем различен е моделът на споделеното инвестиране, при което много на брой малки инвеститори предоставят средства на една компания и получават срещу това дял в нея.

За стартиращите предприемачи това е една уникална нова възможност да съберат пари за своите проекти, без да се налага нито да ги връщат след това с лихва (подобно на банковите заеми), нито да се разделят с дял от фирмата си (какъвто е моделът при рисковото инвестиране). Често не по-малко ценна е и обратната връзка, която те получават от публиката за своята идея, прототип или услуга. Тя може да им даде ценни насоки, да ги подтикне да променят определени функционалности в своя продукт или да пивотират изцяло. Ако пък идеята им се хареса на публиката, те могат

да получат значително повече средства,

отколкото са искали първоначално. Известен е случаят с Android – базираната гейм конзола Ouya чиито създатели търсеха чрез сайта Kickstarter 950 000 щ. долара, за да могат да я разработят, а събраха ... близо 8 600 000 щ. долара. Може би най-важният аспект при споделеното финансиране на стартъп начинанията е, че crowdfunding сайтовете запълват една сериозна празнина, която съществува при финансирането на някои видове проекти. Стартиращите фирми за хардуерни разработки например трудно успяват да привлекат рискови инвестиции, тъй като дейността им по правило е много по-слабо скалируема, в сравнение с онлайн услугите и мобилните приложения. Подобно е и положението с някои твърде иновативни проекти, които се оказват прекалено рискови дори за рисковите фондове. За всички тези начинания остава възможност да привлекат средства от сайтовете за споделено финансиране, където единственото правило е продуктът да се хареса на публиката и никой не мисли за възвращаемост на парите си.

Играчите в crowdfunding сегмента

в целия свят вече са десетки, но едва няколко от тях са придобили глобална известност и успяват да генерират финансиране в размер на стотици милиони долари за проектите, кандидатстващи през тях. Безспорно най-популярен е американският Kickstarter, който придоби почти легендарен статут с подкрепата си за някои от най-иновативните технологични продукти като например „умния“ часовник Pebble. През последните години обаче сайтът става все по-консервативен по отношение на проектите, които допуска да кандидатстват за финансиране, включвайки изисквания за съществуващ прототип на продуктите и редица други ограничения. Освен това, Kickstarter позволява единствено на американски граждани и организации да участват за набиране на средства в него.

Всички тези недостатъци бяха умело използвани от американката Даная Рингелман, позволявайки й да създаде алтернативния проект Indiegogo. Той бързо се налага като основен съперник на Kickstarter, печелейки популярност с това, че пред кандидатстващите за финансиране

няма каквито и да било ограничения.

Те могат да са от целия свят, а самите проекти или идеи, за които събират пари, биха могли да бъдат всякакви – от интелигентен медицински трикордер, който записва физическите ни показатели и ги изпраща на нашия лекар, през подкрепата за американска студентка, която събира пари за лаптоп, за да може да работи, до ... изграждане на бойната станция Звезда на смъртта от филма Междузвездни войни (точно така – подобна кампания наистина се проведе, но не събра необходимите средства). Най-често обаче кандидатстващите проекти са в три сфери: стартиращи предприемачи, артисти и организации, занимаващи се с изкуство, както и общественозначими проекти, свързани с подкрепата за уязвими групи, екологията или образованието.

Успехът на явлението crowdfunding днес достига такива нива, че един от водещите на голяма европейска конференция за стартиращи предприемачи неотдавна възкликна, че никой вече няма нужда от рисковите инвеститори. Това твърдение, разбира се, е пресилено и сайтовете за споделено финансиране, които днес разпределят няколко стотин милиона долара, все още не могат да застрашат съществуването на фондовете за дялово финансиране, много от които сами разполагат със сравними портфейли. Това обаче не означава, че последните са доволни от възхода на crowdfunding порталите, още повече че ако един предприемач може да получи средства и от двата източника, е много по-вероятно той да избере споделеното финансиране, тъй като няма да му се наложи, да се разделя с дял от фирмата си.

Как да кандидатстваме?

Вече не са малко и българските проекти, които организират свои кампании за споделено финансиране, с променлив краен успех. В Indiegogo самата процедура за кандидатстване е изключително лесна и почти няма вероятност проектът ви да не бъде допуснат. Добре е да се има предвид, че, при успех на кампанията, сайтът задържа минимален процент като печалба за себе си, както и друга част от парите – за покриване на разходите за паричните преводи. Затова е удачно стойността на тези суми да се калкулира при определянето на крайната сума, която искате да съберете. Освен това, статистиката показва, че шансът за успешна кампания при наличието на видеоклип нараства значително. Ако кандидатствате за финансиране в Indiegogo също е важно да популяризирате своята кампания по всевъзможни начини – в социалните мрежи, чрез изпращане на прес съобщения и др.

Прословутият GoGo – фактор

ще отчете повишената посещаемост на страницата с вашата кампания и ще я направи по-видима на сайта, достигайки в някои случаи дори до началната страница. И накрая – ако успеете да вземете парите, е изключително важно, да осъществите проекта, за който сте ги събирали. Сайтовете за споделено финансиране и общността около тях следят внимателно, дали начинанията реално се осъществяват.

Crowdfunding явлението, макар все още да е абсолютно неразбираемо за голяма част от населението на България (защо да давам пари на някой просто така - за да започне успешно бизнес ...) вече се налага в целия останал свят. Днес все повече хора – от стартиращи предприемачи в САЩ, до някои от най-бедните общности в Камбоджа или Индонезия – виждат в този модел на финансиране решение на своите проблеми. Значението на това явление обаче достига далеч отвъд конкретните лица и общности, които биват подкрепени. Десетилетия наред огромен брой добри идеи не са видели бял свят, само защото техните създатели не са имали пари, за да ги осъществят. Креативността и иновацията не винаги вървят заедно с богатството. Често ставаме свидетели на гениални артисти или изобретатели, които просто не са имали шанса, да се родят в богата страна, а успехът им е дошъл благодарение на поредица от случайности. Можем само да гадаем, колко още са онези, които не са имали същия късмет и колко е изгубила цивилизацията ни от това, че техните възможности не са видели бял свят. Сайтовете за споделено финансиране са на път да създадат именно това равенство, позволявайки на всеки човек по света, да постигне успех в своята област, без значение къде се е родил и до какви финансови средства има достъп.

Автор: Александър Александров