Българските граждани бързат да погасят кредитите си и не са склонни да теглят нови – нито ипотечни, нито потребителски. Същото важи и за финансовия лизинг, където интересът прогресивно намалява през последните години. Същевременно, при спестяванията на българите в банките се наблюдава значителен ръст, както и при влоговете им в животозастрахователни и пенсионни фондове. Това са част от изводите от последния тримесечен анализ за богатството и дълга на домакинствата в България, подготвен от анализаторския екип на УниКредит Булбанк.
Дългът на домакинствата като цяло намалява в края на март със 196 млн. лв. до 20.5 млрд. лв. На годишна база понижението е почти същото – със 185 млн. лв. В резултат общото нетно богатство на домакинствата се увеличава с 365 млн. лв. до 227.56 млрд. лв. през първото тримесечие на 2012 г., като с този ръст беше прекъсната дълга серия от тримесечия на спадове. Според икономическия екип на финансовата институция обаче това не означава, че може да се говори за устойчиво обръщане на тенденцията.
„Продължаващото намаляване на дълга на домакинствата и очакванията свиването на общото богатство на домакинствата да продължи ще поддържа предпазливостта във финансовите и потребителските решения на домакинствата в следващите няколко години“, коментира Милен Касабов, старши икономист в УниКредит Булбанк. Според него поведението на домакинствата е значително повлияно от преживените силни колебания на жилищния пазар и успоредно с това бързото натрупване на дълг преди няколко години.
Принос за увеличеното общо нетно богатство на българските домакинства безспорно има свиването на обема на ипотечните кредити, при които за първи път е отчетено намаление на тримесечна база с 42 млн. лв. до 8.76 млрд. лв. Намаление за десето поредно тримесечие се наблюдава и при потребителските кредити, които са се свили със 126 млн. лв. до 10.9 млрд. лв. Финансовият лизинг отбелязва спад от над 20% на годишна база заради продължаващия слаб апетит към покупката на автомобили.
При жилищното богатство на домакинствата икономистите отчитат спад от 4% на годишна база. Въпреки че жилищата продължават да имат доминираща роля в общите активи на българите, финансовото богатство увеличава значително тежестта си в последните години, променяйки сериозно структурата на общото богатство. Тази тенденция може да продължи и в следващите няколко години, смятат икономистите. Съотношението между брутното жилищно и брутното финансово и брутното финансово богатство достига своя връх през 2008 г., когато жилищното беше 10 пъти по-голямо. Оттогава насам се наблюдава бърза промяна и съотношението намаля наполовина и вече е 5 пъти в ползва на жилищата в края на март тази година. Като стойност жилищното богатство намаля със 105 млрд. лв. или близо 30% между края на 2008 и 2011 г., докато финансовото богатство в същото време нарасна с над 10 млрд. лв.
Депозитите на домакинствата в края на март достигнаха 31.6 млрд. лв., което е нарастване с над 734 млн. лв. за три месеца.
„Предпочитанието към спестявания в банкови депозити, напоследък основно в левово изражение, беше затвърдено през последното тримесечие“, обясни още Милен Касабов. За една година левовите депозити са се увеличили с 23% до 16.38 млрд. лв.
Инвестициите в инструменти, свързани с вътрешните капиталови пазари, продължават да се свиват и през последното тримесечие, като средствата в акции са намаляли със 110 млн. лв. – спад от 43% за годината до 757.5 млн. лв. Свиват се и инвестициите в колективни инвестиционни схеми. Към края на март 2012 г. активите на взаимните фондове са 359.4 млн. лв., като за три месеца те са намалели с 9.8 млн. лв.
По-малкото инвестиции в акции и взаимни фондове се дължат както на спадове в цените, така и на изтегляне на средства от пазара, става ясно от доклада на В същото време обаче средствата на домакинствата в животозастрахователни схеми и пенсионни фондове продължиха да показват солидни двуцифрени ръстове на годишна база, подкрепени от силното представяне на международните финансови пазари. Ръстът при животозастрахователните схеми и пенсионните фондове е съответно 14% и 18%. Икономистите обаче предупреждават, че в настоящото, а и в бъдещите тримесечия тези активи са уязвими поради неблагоприятните тенденции на капиталовите пазари.
