За 76% от ключовите длъжности в предприятията се изисква висше образование (35% магистърска степен и 41% бакалавърска), а за останалите 24% работодателите очакват специалисти със средно образование, придобито в професионална гимназия. В същото време се наблюдава отлив на кандидати за обучение в професионални гимназии, което създава все по-голяма пропаст между търсенето и предлагането на работна ръка с определена квалификация и умения.
Това показват разработени от БСК 17 секторни модела, които включват 206 професионални стандарта на ключови за развитието на фирмите длъжности, съобщиха от организацията. Инициативата в рамките на проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Данните ще бъдат част от бъдещата Информационна система за оценка на компетенциите на работната сила. Предстои до края на 2014 г. да бъдат разработени общо 600 модела на длъжности и компетентностни рамки (професионални стандарти) за 50 професии и специалности.
Разработените секторни модели обхщават секторите: Металургия, Електротехника, Машиностроене, Месопреработване, Мебелна промишленост, Електроника, Охрана и сигурност, Химия, Туризъм, Електромобили, Безалкохолни напитки и минерални води, Търговия на едро, Търговия на дребно, Консервна промишленост, Млекопреработване, Мехатроника, Фасилити мениджмънт.
ОТ БСК цитират изследване на екип на McKinsey, според което недостигът на кадри с висока квалификация, отговаряща на нуждите на бизнеса, ще бъде една от най-отявлените тенденции на европейския пазар на труда през следващото десетилетие. Работодателите ще имат нужда от 18 млн. повече служители с висше образование, отколкото ще има на пазара на труда през 2020 година. Най-силно недостигът ще се усети в Южна Европа. Същевременно, ще има свръх голям брой служители с ниска и средна квалификация. Тази тенденция означава висока безработица, натиск към по-ниско заплащане и, същевременно - “глад” за квалифицирани кадри.
Освен сериозно разминаване между търсене и предлагане на човешки ресурси с определена квалификация, данните от разработените секторни модели показват и диспропорции по отношение на изискваните умения. Все по-голямо внимание се обръща на т.нар. „меки умения“ (33% от всички описани), които практически отсъстват от учебните програми – и в средното, и във висшето образование. Сред меките умения най-ценни за работодателите са „ефективност“ (31%) и „постигане на резултати“ (30%), следвани от „въздействие и влияние“ (17%), „взаимоотношения“ (14%) и „познавателни умения“ (8%).
По отношение на компетенциите на ключовите длъжности най-търсени (64%) са специфичните компетенции, следвани от основните (24%), а с най-малък дял са управленските компетенции (12%). Сред валидните за всички секторни модели компетенции са: лидерство, работа в екип, ориентация към резултат, управление на проекти, умения за общуване, изграждане на взаимоотношения, грижа за клиента, осигуряване на качество, адаптивност, стратегическо мислене, ефективност.
