Кризите на общественото здравеопазване в миналото и настоящето са предизвиквали недостиг на работна ръка, който разкъсва и пренарежда из основи обществото. Голямата чума доведе до освобождаването на крепостните селяни, испанският грип тласна жените към работа, а COVID-19 дава възможност на съвременните служители да предефинират баланса между професионалния и личния живот и да намерят роли, които отговарят на техния начин на живот.
Коронавирусът промени възгледите за работната сила. Най-накрая се смята, че работещите на час са необходими и много служители в офиси заработиха от домовете си. Държавната помощ пък позволи на милиони да преразгледат статуса си на заетост, пише business.com.
Много работници забавиха завръщането си в офиса или напуснаха работата си, за да търсят по-изгодни условия като част от тенденцията, станала известна като "Голямата оставка".
Сега ниската безработица и нарастващите заплати направиха добрите работници по-трудни за наемане. Проучване, осъществено сред американски служители и работници, показва, че работната сила е в смут, много служители са недоволни и активно търсят нови позиции.
Данните показват, че:
-Петдесет процента от работещите американци не са доволни от сегашните си позиции.
- Само 36% от американските работници вярват, че получават справедливо възнаграждение, а 31% смятат, че вършат смислена работа.
- Повече от 60 процента от заетите в момента търсят нова работа или ще започнат да търсят през следващите шест месеца. По-доброто заплащане обаче би привлякло три четвърти от тези, които планират да напуснат сегашната си работа.
Изводите вероятно ще се окажат валидни и за работната сила на други места по света.
Работниците, на които им липсва конкурентно заплащане, смислена работа или признателност от своите колеги и лидери, е най-вероятно да търсят и приемат нови работни места.
Около един от всеки трима служители сега смятат дистанционната работа и опциите за гъвкав график за съществени за удовлетворението от работата. Общо 64 процента от работниците без възможности за дистанционна работа търсят нови работни места.
Оплакванията сега имат много по-голяма тежест. Изглежда, че COVID-19 позволи на много американци да направят детайлна оценка на кариерата си и много не харесаха това, което откриха.
Като цяло само половината от работниците са доволни от текущата си работа. Друга четвърт са неутрални, а 26 процента са недоволни.
Нивата на удовлетвореност варират в зависимост от пола и възрастта, като жените са по-малко доволни от работата си от мъжете, а по-възрастните служители са по-доволни от по-младите. Демографският фактор, който най-добре отговаря на морала на работниците, е доходът: степента на удовлетвореност на служителите е най-висока сред тези с най-високи заплати.
Парите сами по себе си обаче не могат да купят щастие или удовлетворение на служителите. Работниците в нашето проучване също посочват свободното време, здравното осигуряване, гъвкавостта на графика и положителната среда сред най-важните фактори за удовлетвореност от работата.
Конкурентното заплащане е най-важно, следвано от здравното осигуряване и платените отпуски. Смислената работа също се оказва важна, заедно с опциите за дистанционна работа - неоспоримо наследство от пандемията.
За съжаление, тези предимства се оказват оскъдни на днешното работно място, особено за жените. Малко над един от всеки трима служители вярват, че получават конкурентно заплащане и още по-малко имат смислена работа. Само три от десетте най-важни критерия за удовлетвореност на служителите присъстват на повечето позиции.
Липсата на такива качества има измерим ефект върху удовлетвореността от работата. Служителите, които се радват на конкурентно заплащане, смислена работа или потенциал за растеж, са поне два пъти по-склонни да бъдат доволни от тези, които нямат такива предимства. Подобни спадове в удовлетвореността се отчитат и при тези, които се справят без нито една от най-желаните ползи.
Тази епидемия от недоволство не е необратима - близо две трети от респондентите предлагат конкретни мерки, които биха подобрили удовлетворението им на работното място. Най-честите искания са за по-добро заплащане, повече обезщетения и възможности за отдалечена работа, но също така и някои подобрения във фирмената култура (повече комуникация, по-голяма оценка на усилията).
Компаниите, които не успеят да направят подобни подобрения, са обречени да загубят недоволните служители, много от които са ценни за бизнесите.
Високите нива на текучество вероятно ще продължат. Дори и най-апатичните работодатели могат да задържат персонал в условията на притиснати пазари на труда, но изобилието от работни места създава конкуренция за фирмите, които се нуждаят от работници. Безработицата скоро може да падне под 3%, предоставяйки на американците по-широки възможности за заетост.
Повече от 60 процента от заетите в момента търсят нова работа или ще започнат да търсят през следващите шест месеца. Тези числа също се различават значително по пол и възраст. Въпреки че мъжете получават по-високо заплащане и отчитат по-голямо удовлетворение от работата от жените, те също търсят промени в кариерата и работното място. По-възрастните служители е по-малко вероятно да търсят нови роли в сравнение с по-младите професионалисти.
Съпоставянето на липсващите ползи с дейността по търсене на работа разкрива някои специфични проблеми, подхранващи текучеството. Общо 73% от тези, които се чувстват недостатъчно платени, планират да сменят работата си, в сравнение с 61 процента от всички работници. Този брой е почти толкова висок за работниците, които смятат, че им липсва смислена работа или признателност от членовете на екипа, с който работят.
Задържането на добри работници помага на компаниите да поддържат последователност, да запазят институционалните знания и да избягват присъщите разходи на лошите наемания. За щастие, отзивчивите фирми все още имат шанс да задържат недоволните екипи по време на Голямата оставка.
Сред работниците, които искат да напуснат сегашните си позиции, преобладаващо мнозинство предполагат, че техните работодатели могат да ги убедят да останат, като предложат по-добро заплащане, както и въвеждането на нематериални подобрения.
Когато работниците са в изобилие и свободните места са оскъдни, работодателите потискат заплатите, знаейки, че заплатите са ценни. Това е природата на капитализма. Когато позициите се разменят, работниците държат козовете. Това е положението на сегашната икономика след COVID.
Карантинните условия промениха очакванията на служителите и предефинираха основните нужди на работниците. В допълнение към справедливото заплащане, американците вече отдават по-голямо значение на гъвкавото работно време, възможностите за отдалечена работа и извършването на смислена работа в стремежа към по-здравословен баланс между професионалния и личния живот. Ниската безработица осигурява лост за отправяне на такива искания и възможност за напускане или смяна на работа.
