България е на 41-во място в света от 193-те държави членки на Организацията на обединените нации (ООН) по устойчиво развитие, според деветото издание на Доклада за устойчиво развитие, публикуван от Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (SDSN).

Страната ни получава оценка от 75,54 точки от 100 възможни за изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН.

В доклада се отбелязва, че България изостава чувствително по изпълнението на две от 17-те цели за устойчиво развитие - качество на образованието и намаляване на неравенствата. Данните показват, че се влошава нивото на участие в ранно образование, гарантирането на фундаменталните трудови права, развитието на научно-изследователска дейност, достъпът до правосъдие.

Лидер в класацията е Финландия с 86,35 точки, следвана от Швеция с 85,7 точки и Дания с 85 точки. В топ 10 попадат още Германия, Франция, Австрия, Норвегия, Хърватия, Великобритания и Полша.

В дъното на класацията са Южен Судан с 40,14 точки, Централноафриканската република с 44,21 точки, Чад с 45,07 точки, Сомалия с 45,42 точки, Йемен с 46,87 точки.

Докладът констатира, че нито една от целите за устойчиво развитие няма да бъде постигната до 2030 г., а напредък има по само около 16% от целите.

Председателят на SDSN и водещ автор на доклада Джефри Сакс коментира, че светът е изправен пред големи глобални предизвикателства, включително тежки екологични кризи, разширяване на неравенствата, разрушителни и потенциално опасни технологии и смъртоносни конфликти, което го поставя на кръстопът.

Отделно устойчивото развитие представлява сериозно инвестиционно предизвикателство, заради което реформирането на глобалната финансова архитектура е по-спешно от всякога. Светът изисква много основни обществени блага, които далеч надхвърлят националната държава. Страните с ниски доходи и страните с по-ниски средни доходи спешно трябва да получат достъп до достъпен дългосрочен капитал, за да могат да инвестират в мащаб, за да постигнат целите си за устойчиво развитие.

Мобилизирането на необходимите нива на финансиране ще изисква нови институции, нови форми на глобално финансиране - включително глобално данъчно облагане - и нови приоритети за глобално финансиране, подчертава се в документа.