Домакинствата в България все повече разчитат на доходи от пенсии и заплати, а не от допълнителна дейност, показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 г.

През миналата година националната статистика отчита годишен общ доход средно на лице от домакинство в размер на 5 167 лв., като размерът му е с 4,3% по-висок спрямо 2015 г. За периода 2008 - 2016 г. общият доход средно на лице от домакинство се увеличава близо 1,5 пъти, отчита Институтът.

Реалните доходи на домакинствата нарастват с 5,2% през 2016 г. спрямо 2015 г.

Доходите от работна заплата се увеличават с 3% през миналата година, от пенсии нарастват с 11,4% за същия период. Същевременно доходите от самостоятелна заетост намаляват с 10,9% спрямо 2015 г., макар и да нарастват 1,2 пъти в сравнение с нивото им отпреди 9 години.

Доходът от трудова дейност извън работната заплата намалява спрямо 2015 г. с 5,1%, а в сравнение с 2008 г. понижението е 12,3%.

Доходът от работна заплата през 2016 г. е 2 807 лв. средно на лице от домакинство. Относителният дял на работната заплата в общия доход е 54,3%, което е с 0,7 процентни пункта по-малко в сравнение с 2015 г., а спрямо 2008 г. нараства с 2,4 процентни пункта. Същевременно доходът от пенсии достига 1 432 лв. средно на лице през 2016 г. от 810 лв. през 2008 г.

Разходът средно на лице от домакинството през миналата година достига 4 755 лв., като се увеличава с 1,9% в сравнение с предходната година. За периода 2008 - 2016 г. разходите на домакинствата се увеличават 1,5 пъти, сочат данните.

За храна са изразходвани 1 464 лв. средно на лице от домакинството, като относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30,8% и намалява с 0,5 процентни пункта спрямо предходната година.

За миналата година разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), са 856 лв. средно на лице от домакинство, което е с 2% повече спрямо 2015 г. Спрямо 2008 г. се отчита увеличение на тази група разходи от 1,5 пъти главно заради промените в разходите за енергия и горива.

Разходите за здравеопазване се увеличават с 6% през миналата година спрямо 2015 г., за транспорт и съобщения – с 4,5%, за социални осигуровки и за облекло и обувки – с по над 4%, и други.

Иначе НСИ оценява и материалните придобивки и комфорта на живот на българите. Почти 90% от домакинствата живеят в собствено жилище, а само 4% - в имот под наем. По-голямата част от българите – 92% от домакинствата, живеят в стари жилища, построени преди 1990 г., като преобладават дву- и тристайните апартаменти в градовете. В селата обаче повечето домакинства – над две трети, живеят в жилища с три и четири стаи.

По отношение достъп до канализация и благоустрояване живущите в градовете се ползват с предимство пред тези в селата. Проникването на интернет също е по-добро в градовете, отколкото в селата, като 40% от домакинствата посочват, че нямат нужда от интернет и компютър в дома си.