Разширяване на достъпа до финансови инструменти, намаляване на административното бреме, разширяване на електронните услуги и създаване на реално работещо електронно правителство – това са част от препоръките за подкрепа на дигиталните стартиращи компании в България, описани в доклад, представен на конференцията EDITogether Digital Hub Bulgaria.

Докладът се базира на едногодишно проучване на стартъп екосистемата в България, институционалната ѝ рамка и  добрите международни практики. Инициатор на проучването и конференцията е ЕDIT.bg (Economic Development via Innovation and Technology) – платформа, обединяваща представителите на дигиталната общноств България.

В доклада се подчертава, че България не успява да се възползва в максимална степен от сравнителните преимущества от дигитализацията, макар и да има отчетени някои постижения в сектора.

Ниска свързаност

Основен проблем пред по-бързата дигитализация на икономиката (и развитието на дигиталните предприятия в частност) е все още ниската използваемост на интернет. Въпреки че според редица международни сравнения средната скорост на интернет връзката в България е сред най-високите в ЕС, съществуват редица проблеми.

Свързаността на населението с интернет остава по-ниска от средната за Европейския съюз (ЕС). Само 31% от българите притежават дигитални умения, което забавя процеса на модернизация. Близо една трета от домакинствата, които нямат достъп до интернет, не могат да си го позволят, показват резултатите от проучването.

Страната ни се характеризира и с известно изоставане по отношение на използването на информационните технологии и на възможностите, които те предлагат, от страна на предприятията.

ИКТ секторът в България

Данните за развитието на българската икономика през последното десетилетие показват ясно, че тя следва световната тенденция на дигитализация на бизнес отношенията. Доколкото развитието на сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) е своеобразен барометър за този процес, България изпреварва част от останалите страни членки на ЕС, посочва се в доклада.

ИКТ предприятията генерират 4,5% от общата брутна добавена стойност (БДС) в икономиката в сравнение с 3,7% средно за 28-те държави в ЕС. В периода 2008-2015 г. чуждестранните инвестиции в сектора нарастват със средно 28,5 млн. евро годишно, като се наблюдава тенденция на ръст на инвестициите.

Относителният дял на сектора в общия износ на услуги на България се увеличава, като страната ни е сред водещите страни в ЕС по този показател.

Кадри и бизнес среда

ИКТ секторът е от водещо значение за способността на страната ни да привлича и задържа млади и високо производителни кадри, подчертават авторите на доклада. Над 73% от наетите в сектора са на възраст под 40 години. Възнагражденията при лицата на възраст до 29 години са два пъти по-високи от средните за страната, а при 30-39 годишните тази разлика достига почти три пъти. Почти 72% от наетите са висшисти.

Високото търсене на IT специалисти в София е както двигател на миграционни процеси към столицата, така и стимул за предприятията да разширяват географския обхват на своята дейност, особено в посока Пловдив и Варна.

Бизнес средата в България е все още далеч от точка, която можем да определим като “оптимална” по отношение както на потребителското търсене онлайн, така и на предлагането на стоки и услуги. Ограниченият размер на вътрешния пазар принуждава много предприятия да се ориентират към експортни дейности.

Е-правителство и е-услуги

Подкрепата за дигитално-задвижвания бизнес трябва да се направлява от дигитално-задвижвано правителство, което, подобно на дигиталните предприятия, да се характеризира с висок интензитет при оползотворяване на новите технологии, посочват още авторите на доклада.

Препоръчва се да бъде приет интроспективен подход към работата на администрацията с нови форми на бизнес-организация и трансформирането на съществуващите бизнеси, добавящи икономическа и социална стойност, чрез създаването и приложението на съвременни цифрови технологии.

Нормативното уреждане на мерките за подкрепа и стимулиране на дигиталните предприятия и дигитализирането на икономиката като цяло следва да стъпи на един устойчив институционален фундамент, какъвто в момента е в процес на изграждане с реализацията на различни инициативи. Сред тях са национална програма „Цифрова България 2020“, Националният план за широколентова инфраструктура за достъп до следващо поколение, Стратегията за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката на Република България (2014-2020 г.) на Министерството на образованието, както и приетата от Министерски съвет Концепция за насърчаване обучението на софтуерни специалисти.

Създаването на правителствен "cloud" (облак) за намаляване на разходите и подобряване на предоставяните към бизнеса и гражданите услуги ще спомогне за повишаване на качеството и степента на проникване на услугите, предоставяни от електронното правителство.

Препоръки

Достъпът до адекватни финансови инструменти във всеки един от етапите на разрастване на дигиталните и дигитално задвижваните малки и средни предприятия е един от важните фактори за успеха им, посочва се в доклада.

От съществена важност е продължаващото публикуване и поддръжка на масиви с данни в отворен формат от администрацията.

Авторите на документа препоръчват и оптимизация и модернизиране на дейността на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, както и по-нататъшно разширяване на обхвата и качеството на електронните публични услуги и обслужване от единна точка на достъп.

Необходимо е и повишаване на съществуващия капацитет на отделните административни структури да обменят информация и документи по електронен път.

Предлага се като допълнителни стимули за развитие на дигиталния бизнес да се въведат някои данъчни облекчения за малки и средни предприятия от ИКТ сектора, да се премахне спорния данък „уикенд“, да се намали административната тежест и т.н.

Предлагат се и различни възможности за фискални стимули. Една от тях е отложено плащане на осигуровки за стартиращи дигитални предприятия, като за защита на осигурените лица може да се създаде специален фонд към НОИ.

Предлага се и приемането на регулаторна база за колективните методи на финансиране, създаване на възможност за сключване на договори за заем и на договори за прехвърляне на дружествен дял с електронен подпис, изграждане на партньорства с различни организации за алтернативно финансиране и други.