Непосредствено след края на преговорите за климата на конференцията COP29 ООН ще проведе още една среща на върха, за да се опита да се справи с ненаситния апетит на човечеството за унищожаване на околната среда. Този път мястото ще е Пусан, Южна Корея, а целта е глобален договор за прекратяване на пластмасовото замърсяване.
Срещата на върха - последната от поредица от пет - започва в понеделник, 25 ноември, и обещава да бъде зашеметяваща.
Замърсяването с пластмаса вече разрушава цялата земна система, предизвиква неочаквани промени в динамиката на климата и биоразнообразието, подкислява океана, водите и земята, пише Politico.
До 199 милиона тона пластмаса се движат из световните океани - по тегло това се равнява на около един милион сини китове. До 10 милиона метрични тона пластмаса си проправят път към моретата всяка година.
Само около 9 процента от произведената някога пластмаса е била рециклирана, според Програмата на ООН за околната среда, а 12 процента от нея е изгорена. Останалото или все още се използва, или отлежава на сметища или замърсява околната среда.
Въпреки многобройните кръгове от преговори, богатите на петрол държави твърдо подкрепят пластмасата, защото имат личен интерес да запазят статуквото. Ето няколко неща, които пречат на постигането на договорка.
Дали да се затвори "пластмасовият кран"
Лошо управляваните пластмасови отпадъци ще се удвоят до 2050 г., ако не бъдат поставени ограничения върху производството, според изследователи от Калифорнийския университет в Санта Барбара.
Такава сделка не е извън сферата на възможностите. Коалиция от над 40 държави, включително Европейския съюз (ЕС), Норвегия, Перу и Микронезия, подкрепят "глобална цел" за "устойчиво производство на първични пластмасови полимери" в окончателния текст, който може да включва замразяване на производството и намаляване на производството спрямо базовите нива.
Не е изненадващо, че производителите на петрол не са луди по тази идея. Почти цялата пластмаса, произведена днес, е направена от изкопаеми горива и богатите на петрол страни, включително Иран, Саудитска Арабия и Русия, ще отвърнат на усилията за намаляване на производството. Те вече са изправени пред вероятен спад в търсенето от транспортния сектор, тъй като производителите на автомобили преминават към електрически варианти. Това превръща пластмасите в потенциално жизненоважен пазар за петрола в дългосрочен план.
Петролните страни казват, че пластмасите са "основни материали за устойчив икономически растеж" и настояват за договор, който се фокусира върху управлението на отпадъците, а не върху ограниченията на производството.
По-малко противоречива тема е определянето кои пластмасови продукти са най-проблемните и ограничаването им в световен мащаб. Дори и това да влезе в текста на договора, може да няма точен списък, според двама преговарящи от страни в коалицията с големи амбиции. Това ще бъде фиксирано в бъдещите преговори след сключването на договора.
Всички погледи са насочени към Азия
Точната позиция на Китай в преговорите за договора за пластмаса засега остава загадка, но тя е сред най-важните. Страната е номер едно в света производител и потребител на пластмаса, което прави участието ѝ в договора от решаващо значение.
Китай и съседна Индия - най-големият световен източник на пластмасови отпадъци, според скорошно проучване, се смятат за по-малко възпрепятстващи от богатата на петрол коалиция, но те са по-малко ентусиазирани за намаляване на производството. Все пак те участват в разговорите и допринасят за дискусии за идентифициране на проблемни пластмасови продукти и химикали, които предизвикват загриженост.
Като цяло ангажирането на Азия с проблема важно, за да се постигне положителен резултат.
Дилемата при гласуването
Ключова спорна точка е процедурна: трябва ли споразумението да изисква единодушно одобрение, или просто голямо мнозинство? Това е горещо оспорван въпрос и той провали втория кръг от преговорите през 2023 г.
Едната страна - водена от държави, сред които Саудитска Арабия, Бразилия, Китай и Индия, настоява решенията по договора да се приемат с консенсус, като се дава право на вето на отделни страни. Другата страна, която включва ЕС, САЩ, Великобритания и Норвегия, искат гласуването да е с мнозинство от две трети.
В опит да сключат сделка амбициозните преговарящи обсъждат дали да постигнат единодушно споразумение относно основната рамка, след което да работят за по-конкретен текст, който желаещите страни да могат да подпишат. Това е хазарт, тъй като несъгласните страни могат просто да изберат да не играят.
Неправителствени организации предупреждават да не се приема, че всичко може да бъде решено в бъдещи преговори за пластмасата и дават като пример конференцията за климата COP. Според експерти по-широките правни задължения трябва да бъдат изрично посочени в текста на споразумението, договорено на конференцията. Само определени детайли, като евентуално приложение, уточняващо кой вид проблемна пластмаса попада под критериите за ограничителни мерки, могат да бъдат променяни впоследствие.
Новата карта на богатите на петрол страни
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ хвърля сериозен политически прът в колелото. Американските преговарящи, все още под ръководството на отиващата си администрация на президента Джо Байдън, ще се стремят да постигнат сделка в последните дни на сегашното президентство.
Предстоящото встъпване в длъжност на Тръмп може да бъде благодат за богати на петрол държави като Саудитска Арабия, Иран и Русия. Ако преговорите се проточат до януари, когато Тръмп ще встъпи в длъжност, ще възникнат очевидни опасения относно продължаващото желание на Вашингтон да участва в преговорите или някога да приложи споразумение, ако такова бъде постигнато.
Финансиране
Според оценките на ООН до 2040 г. ще са необходими общо 1,64 трилиона долара, за да се "победи пластмасовото замърсяване". Това включва финансиране за инфраструктура за рециклиране, почистване на замърсяването, мониторинг на данни и дизайн на продукти за развиващите се страни.
Никой обаче не бърза да плати сметката. Очаквано, дебатът се свежда до това кой и колко трябва да плати.
Едно предложение на Микронезия предвижда да се имитира финансовият механизъм на Монреалския протокол, използван за постепенно премахване на веществата, които разрушават озоновия слой. Страната призовава за подобен многостранен фонд в подкрепа на прилагането на договора за пластмасите от развиващите се страни. Гана предлага въвеждането на глобална такса за замърсяване с пластмаси, която да принуди замърсителите да поемат финансова отговорност за своите пластмасови отпадъци.
Зелените технологии и кръговата икономика са в основата на зеления преход, възприет от Европейския съюз като стратегия за трансформиране на икономиката в отговор на климатичните промени и като инструмент за подобряване на ресурсната ефективност. На конференцията "Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие - хора, материали бизнес модели" ще научите повече за добрите практики за внедряване на устойчивост в бизнеса и администрацията. Повече за събитието можете да научите на сайта му!
