Производство на мебели (в това число и матраци) в България бележи лек спад от 4,19 на сто през 2023 г. спрямо 2022 г. Общото производство на мебели (без матраци) в страната за 2023 г. е било на стойност от 556 млн. доларав сравнение с 585 млн. долара през 2022 г.
Това съобщи проф. д-р Васил Живков, председател на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП), по време на двудневна конференция в Боровец, на която организацията връчи годишните си награди, предава БТА.
Миналата година за мебелния бранш в света беше малко по-лоша. Все пак, само 4,5 процента спад, 4,19 на сто беше спадът на българската мебелна индустрия, посочи председателят на Камарата и изтъкна, че страната е в рамките на тенденциите, които отразяват световното мебелно производство.
В областта на дървесината проф. Живков открои ролята на еврорегламента, свързан с намаляването на обезлесяването на горите, който, по думите му, ще промени в доста голяма степен операторите на дървесина и последващите оператори, които имат дървесни продукти в своята гама от изделия.
Много съм обнадежден от решението на Европейската комисия и което трябва да се гласува от Европейския парламент, за едногодишно отлагане на влизане на този регламент в сила, защото засега има много неясноти по него, посочи председателят на Камарата. Той изрази увереност, че Министерството на земеделието и храните работи усилено по това да подготви цялата база информация, която да помогне на всички по веригата по отношение на решенията за отговор на този европейски регламент.
Производството на мебели в света възлиза на около 472 милиарда долара. Китай продължава да е безспорен лидер, но не може да възстанови нивата от 2021 и 2022 г., каза председателят на Камарата. Той отбеляза, че за първи път от 10 години насам Виетнам бележи сериозен спад, за сметка на това Индия настъпва сериозно в този сегмент. Германия е една от малкото държави, които запазват нивата си на производство от 2014 до 2023 г.
Европейската мебелна промишленост се състои предимно от малки и средни предприятия, каза председателят на Камарата. В сектора работят близо 1 милион служители, разпределени в 135 000 предприятия. Европейските производители на мебели играят ключова роля на пазара на мебели от висок клас, където Европа се откроява като световен лидер. С над 110 милиарда евро европейският пазар е една четвърт от световния пазар на мебели. Най-големите пазари са Германия, Обединеното кралство, Франция и Италия, които се нареждат и сред 10-те най-големи пазара на мебели в света.
Значителна част от настоящото търсене в Европа се задоволява от производство в Европейския съюз, което съставлява 80 на сто от общото потребление на мебели, докато останала част се осигурява чрез внос от други държави. След двете пандемични години с изключителен пазарен растеж през 2023 г. търсенето на мебели се свива. Това е тенденция, която ясно се открои още от началото на миналата година, изтъкна председателят на Камарата и допълни, че през 2024 г. се очаква този спад да продължи, но в сравнително малки граници. За 2025 г засега прогнозите са за ръст и в световен, и в европейски мащаби.
Топ 10 държави производители в Европа са Италия, Германия, Полша, Великобритания, Франция, Турция, Испания, Нидерландия, Дания и Литва. Турция е новият европейски тигър в мебелната индустрия с ясна стратегия, с помощи от страна на държавата, които целят мебелната индустрия на страната да стане една от водещите в Европа, каза председателят на Камарата. Румъния също е с много добри позиции, допълни той.
Производството на кухненско обзавеждане в Европа е на стойност над 20 милиарда долара, съобщи председателят на камарата. По-голямата част от износа на кухненско обзавеждане е предназначена за вътрешния пазар, а останалата част главно за Северна Америка, Азиатско-Тихоокеанския регион и Близкия изток.
Секторът на кухненското обзавеждане в Европа реорганизира производствените си мощности, инвестициите в иновации и машини се увеличават значително, както и средствата, отделени за възобновяема енергия и устойчивост. Балансът между внос и износ в сектор "Кухненска мебел" за Европа е положителен. Председателят на Камарата посочи, че кухнята става все по-модерна и "умна". В областта на дизайна продължава тенденцията към все по-голямо интегриране на различни уреди и технологии в кухненската мебел.
Групата "тапицирани мебели" е със 17 процента дял в световния пазар, което е повече от кухненските и офис мебелите. Ръстът, който беше отбелязан през 2021 г. и 2022 г., доведе до лек спад през 2023 г. по отношение на потреблението, като най-бързо развиващ се е Азиатско-Тихоокеанският регион. Сред Топ 10 производители в света са САЩ, Китай, Италия, Полша, Германия, Дания, Великобритания, Франция Турция. Все още България не е на тази карта, но има шанс, каза председателят на Камарата.
Периодът след пандемията върна пазара на матраци към стойности от 2019 г., като се очаква ръст на пазара през 2025 г. - основно в Азия, докато в САЩ и Европа ръстът ще е под средния в света. Азия и Северна Америка потребяват 70 процента от произведените в света матраци, а като държави най-големите производители на матраци са САЩ, следвани от Китай. Високият клас матраци е по-слабо засегнат от инфлацията и има потенциал за растеж, посочи председателят на Камарата. Електронната търговия в този сегмент възлиза на приблизително 15 милиарда щатски долара и в момента представлява 23 на сто от общия световен пазар на матраци. Северна Америка остава най-големият пазар на матраци, продавани онлайн, следвана от Азиатско-Тихоокеанския регион. Сред Топ 10 държави производители на матраци в света са Китай, САЩ, Индия, Германия.
През последните години градинските мебели са един от най-бързо развиващите се отрасли, основно заради ковид кризата и бягството на хората от апартаментите към вилите и курортите, посочи председателят на Камарата. Пазарът на мебели за външно обзавеждане в Европа възлиза на около 3 милиарда щатски долара, като през 2023 година намалява с 5 на сто спрямо 2022 г.
В световен мащаб бумът на потребление на мебели беше 2021 година, оттогава трайно се наблюдава спад - по-малко от 10 процента, каза председателят на Камарата. В Топ 5 държави в света по потребление на мебелите на глава от населението (колко един жител инвестира в мебели) на първо място е Канада - 324 долара, Германия - 283 долара, САЩ - 279 долара,. Великобритания - 234 долара, Франция - 207 долара, а в България тази сума е 49 долара.
Най-големите износители на мебели в света са Китай - 65 милиарда долара, Виетнам - 15,5 милиарда дола, Полша - 14 милиарда долара, Италия - 13 млрд. долара, Германия - 12,8 милиарда долара. Председателят на Камарата акцентира върху Камбоджа, която през 2014 година е изнасяла мебели за 1 милион долара, а през 2023 година - за 369 милиона долара. Ако това не е изстрелване с ракета, поправете ме. Освен това, тази страна с 3 пъти по-малък брутен вътрешен продукт от България, на глава от населението той е 8 пъти по-малък, а в световната класация се нарежда веднага след България по износ и е на 40-то място, каза председателят на Камарата.
Износът на мебели на България е в размер на 534 милиона долара, а на Гърция - 220 млн. долара, на Република Северна Македония - 370 млн. долара. Председателят на камарата уточни, че става дума не само за износ на собствено производство, в стойностите има и реекспорт.
Вносът на мебели в България възлиза на 434 милиона долара, в Гърция - 580 милиона долара, в Република Северна Македония - 110 млн. долара. За Албания страната ни е в топ 4 държави и сме втори по внос на мебели. За съжаление, вносът в Албания е незначителен - 48 милиона долара, коментира председателят на Камарата.
Основният внос на мебели у нас е от Китай, Турция, Полша, Германия, Румъния, Италия, Украйна, Сърбия, Австрия и Виетнам. Основният ни износ през 2023 г. е за Румъния, Гърция, Полша, Франция, Чехия, Германия, Италия, Нидерландия, Сърбия, Великобритания.
Камарата връчи и годишните си награди на събитието в Боровец. За най-бързо развиващо се микропредприятие награда бе присъдена на фирма "Техновита" ЕООД. Номинации получиха "Алфа Ер Ти Дизайн" и Джепето Машинари. Наградата връчи кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов.
Компанията "Пъчков" получи наградата за най-бързо развиващо се малко предприятие. Номинирани бяха също "Лигна Груп" и "Хармонт. Наградата беше връчена от инж. Стоян Тошев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите.
В категорията за най-бързо развиващо се средно предприятие първото място получи компания "Мебелор". В категорията номинации получиха "Валиян" и "Кан Учтехспорт". Отличието беше връчено от Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Фирма "Ролпласт" е носител на наградата за най-бързо развиващо се голямо предприятие. Номинирани бяха и компаниите "Мебел Стил" и "ТЕД БЕД". Наградата връчи председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митев.
За износител в сектор мебелно производство първото място бе присъдено на Фирма "Средна гора". Номинации получиха компаниите "Ирим" и "ТЕД БЕД".
Отличие за износител в сектор дървообработване получи "Кроношпан". Номинирани в категорията бяха също "Гораинвест" и "Кастамону". Компания "ТЕД БЕД" бе отличена като социално отговорно предприятие. За най-смела инвестиция в бранша приз бе даден на "Мебел Стил".
С принос към развитието на професионалното образование бе отличена Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване "Сава Младенов" в град Тетевен. Директорът на Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване "Христо Ботев" в град Пловдив инж. Константин Костадинов получи статуетка за цялостен принос в бранша.
Браншовата камара връчи и медийни награди на журналисти, популяризиращи дейността на сектора. Награда получи старши репортерът от Дирекция "Икономика" на Българската телеграфна агенция (БТА) Екатерина Тотева. Наградени бяха и Иглика Филипова и Мара Георгиева от "Капитал", Татяна Димитрова от "Дневник", Татяна Явашева от "Икономика", Борислав Петров от Money.bg, Снежина Владимирова от Darik Business Review, Полина Пенчева от бТВ, Бистра Шишкова от списание "Бисмар", Нина Александрова от Kmeta.bg.
Сред наградените медии е и сп. Enterprise, което има дългогодишно сътрудничество с БКДМП. Наградата беше връчена на издателя и управляващ партньор на списанието Надя Гогова.
