За по-малко от година светът стана свидетел на бърза поредица от политически предложения за ограничаване на достъпа на младите хора до социалните мрежи - от левия премиер на Испания до десния премиер на Гърция, от лидера на Австралийската лейбъристка партия и републикански сенатор от Тексас до националните политически програми на Бразилия, Руанда и, най-скоро, Виетнам, пише Politico.

Създаването на нови държавни ограничения, които да държат младите хора далеч от дигиталните платформи, все по-често се възприема като добра политика - популярен законодателен ход, който поставя защитата на децата на преден план, като същевременно се възползва от нарастващото недоволство срещу големите технологични платформи.

Три десетилетия след навлизането на дигиталната ера политици по света все повече се обединяват около идеята, че голяма част от времето, което прекарваме онлайн, не е полезно за нас и че децата са най-уязвими.

Само осем месеца след като австралийската забрана на социалните мрежи за лица под 16 години предизвика вълна от подобно законодателство по света обаче, вече се разпространяват съмнения както относно ефективността на пълната забрана, така и относно нейните непредвидени странични ефекти, посочва медията.

Пороят от нови закони и последвалата ответна реакция карат хората да се питат дали забраните на социалните мрежи не се въвеждат прекалено бързо и не отиват твърде далеч - и дали няма по-разумен начин да защитим децата онлайн, вместо просто да ги принуждаваме да напуснат платформите.

Лорена Джуберти Коутиньо, комисар по онлайн безопасността в независимия орган за защита на личните данни в Бразилия, коментира пред медията, че забраните на социалните мрежи все повече изглеждат "доста трудни за налагане". Тя поставя под въпрос дали глобалният импулс в тази посока ще се задържи.

"Стимулите за тийнейджърите да продължат да използват социалните мрежи са доста силни, защото именно там те общуват", казва Коутиньо.

Миналата година бразилските законодатели приеха закон, който позволява на тийнейджърите да продължат да използват социалните мрежи, но задължава платформите по закон да предвиждат и ограничават потенциалните вреди за децата. За лицата под 16 години законът също така забранява таргетираната реклама и т.нар. "loot boxes" - виртуални награди, които често се предлагат в онлайн игрите, като същевременно изисква да са налични инструменти за родителски контрол.

Коутиньо заяви, че бразилският закон, чието прилагане е поверено на нейната агенция, цели да "намери баланс между ползите, които социалните мрежи и дигиталната среда предоставят на децата, и рисковете".

В САЩ, където пълните забрани могат да се сблъскат с конституционни предизвикателства заради правото на децата на свободно изразяване, законодателите се концентрират върху дизайна на самите платформи.

Дори в Калифорния, където политиците често изпреварват Вашингтон по отношение на онлайн безопасността и налагат по-агресивни регулации, през последните месеци законодателите се отдалечиха от строга забрана по австралийски модел. Калифорнийските законодатели миналия месец ограничиха обхвата на предложената забрана за тийнейджъри, така че лицата под 16 години да могат да използват сайтове като Instagram и TikTok, стига платформите да деактивират определени "пристрастяващи" функции за младите потребители.

Втората вълна

В САЩ защитата на децата от социалните мрежи е приоритет за политици от целия политически спектър - от сенатора от Тексас Тед Круз до губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм. Нито една законодателна забрана за тийнейджъри обаче не е напреднала нито на щатско, нито на федерално ниво.

Съществуват сериозни опасения, че забраните могат да нарушат правото на децата на свободно изразяване, като ограничат възможността им да участват в законна реч и комуникация онлайн. Има и съпротива от страна на активисти, включително представители на LGBTQ+ общността, които посочват, че социалните мрежи могат да бъдат място, където иначе изолирани млади хора получават информация и поддържат връзка със свои връстници.

Вместо това в САЩ, където се намират най-големите технологични гиганти, усилията за защита на децата от негативните последици от онлайн средата се насочват към отговорността на самите платформи. Главните прокурори на отделни щати заведоха множество дела срещу Meta, Google, Roblox и други компании. Те използват правна стратегия, която през 90-те години нанесе сериозен удар върху тютюневата индустрия.

В Калифорния съдебни заседатели решиха, че Meta и YouTube са проявили небрежност при проектирането на платформите си, които са пристрастяващи за децата. Миналата седмица съдия в Ню Мексико разпореди Meta да плати глоба от 567 млн. долара. Това е отделно от 375-те млн. долара, присъдени от съдебни заседатели през март по дело, в което компанията беше призната за виновна за застрашаване на деца и подвеждане на обществеността.

Канадска майка заведе дело в Калифорния срещу OpenAI, създателя на ChatGPT, като твърди, че чатботът е насърчил дъщеря ѝ да се самоубие.

Тази тенденция се налага и в Европа. През февруари Европейската комисия нареди на TikTok да промени своя "пристрастяващ" дизайн в рамките на заключенията от процедура по закона за цифровите услуги (DSA). Такова искане беше отправено и към Meta.

Във Великобритания новият премиер Анди Бърнам заяви подкрепата си за забрана на социалните мрежи, но някои представители на индустрията смятат, че тя може да не бъде пълна. Вместо това Лондон може да последва примера на предложения от Канада Закон за безопасни социални мрежи (Safe Social Media Act), който предвижда възрастови ограничения за платформите, освен ако и докато те не въведат "адекватни мерки за защита" на децата.

Австралийският повратен момент

Въвеждането на австралийската забрана се превърна в повратен момент за правителствата, които търсят начини да поставят ограничения върху интернет.

Импулсът зад забраните се вижда особено ясно във Франция, която миналия месец стана първата европейска държава, одобрила възрастови ограничения за социалните мрежи.

В последната част от втория си президентски мандат френският президент Еманюел Макрон превърна забраната в един от водещите си политически приоритети. През април Макрон проведе лична среща с Джонатан Хайдт, чиято книга The Anxious Generation ("Тревожното поколение") се превърна в своеобразна библия за родители и политици по света, които търсят начини да защитят децата от това, което възприемат като негативните последици от интернет.

Американският социален психолог заяви, че е представил на Макрон данни за "срива на психичното здраве" във Франция, както и данни за обществените нагласи, според които родителите както от левия, така и от десния политически спектър подкрепят възрастовите ограничения.

През първите няколко месеца от австралийската забрана резултатите са разочароващи. Доклад от 31 юли на австралийския интернет регулатор eSafety показва, че повече от осем от десет австралийци под 16 години все още използват социални мрежи, въпреки че това вече е забранено за тях.

Доклад на група експерти по поведението на младите хора, представен преди очакваното тази есен предложение на ниво ЕС, изразява съмнения, че възрастовите ограничения сами по себе си са решение. Един от експертите посочва "заобикалянето" на австралийската система.

Експертите поставят акцент върху необходимостта да се предвиждат промените в поведението на потребителите. Те препоръчват решенията да обхващат всички онлайн пространства, в които младите хора ще прекарват времето си, а те все повече включват и AI чатботове.

Няколко експерти, консултирали Европейската комисия относно предложените мерки, включително Лианда Барингтън-Лийч от фондацията 5Rights и Соня Ливингстън от Лондонското училище по икономика, изпратиха писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, в което предупредиха срещу пълните забрани.

Пълните забрани не са в съответствие със защитата на основните права на децата, тъй като прекъсват достъпа им до информация, което може да ги тласне към по-опасни и нерегулирани онлайн пространства, посочва се в писмото.

Във Вашингтон бяха внесени няколко законопроекта, които биха ограничили достъпа на непълнолетни до алгоритмични информационни потоци, проектирани така, че да държат потребителите в безкрайно скролване. Други биха ограничили възможността на децата да свалят и купуват приложения без родителски надзор.

Едно от предложенията предвижда родителско съгласие за потребители на възраст между 13 и 16 години, за да създадат профил, но не би забранило изцяло присъствието им в платформите.

Зад затворени врати във Вашингтон Meta е предложила на законодателите законодателство за онлайн безопасност, което би предоставило широки правни защити на социалните платформи.

Google и Apple, от своя страна, изразяват притеснения относно законопроекти, които биха задължили доставчиците на магазини за приложения да проверяват възрастта на потребителите.

Ръководителят на австралийския регулаторен орган Джули Инман Грант коментира пред медията, че критиците, които определят австралийската забрана като провал, избързват с оценката си. По думите ѝ необходимата "нормативна и културна промяна", свързана с намаляването на употребата на социални мрежи от непълнолетни, ще изисква време.

За пионерите на възрастовите забрани за социалните мрежи глобалната подкрепа е от ключово значение за преодоляването на технологичното лоби, което в миналото успешно е блокирало опитите за реформи.

"Колкото повече държави се присъединят, толкова по-голям ще бъде натискът върху компаниите за социални мрежи да повишат стандартите си", добавя Инман Грант.