След като повечето централни банки отхвърлиха концепцията за криптовалутите по различни причини, от проблеми със сигурността до последици в паричната система, сега много от тях са заинтересовани да създадат своя собствена цифрова валута.
Общо 60% от най-големите централни банки в света са на някакъв етап от процеса по създаване на цифрова валута, според проучване на Банката за международни разплащания (BIS), цитирано от онлайн изданието Entrepreneur.com.
През 2019 г. 42% от големите централни банки са тествали свои собствени дигитални валути, докато през 2020 г. почти шест от десет вече тестват.
Целта на централните банки да разработят своя криптовалута е да поддържат покупателната способност на жителите на техните страни (това се постига чрез контролиране на инфлацията), докато други очакват да стимулират икономическия растеж. Целта е дигиталните валути на централните банки да се използват за извършване на ежедневни трансакции.
В това проучване на BIS са участвали 65 централни банки, представляващи 72% от населението на света и 91% от глобалния икономически растеж. 21 банки са от развитите икономики и 44 от развиващите се икономики.
Основните мотиви сред централните банки за разработване на цифрова валута са да подобрят ефективността на плащанията (достъп до пари, докато използването на пари в брой пада) на местно ниво и да подобрят сигурността.
Например за централните банки в развиващите се икономики финансовата стабилност и ефективността на плащанията са по-важни, те също така виждат цифровите валути като средство за напредък във финансовото включване, тъй като много от жителите им нямат банкова сметка, но биха могли да използват цифрови пари чрез мобилно устройство.
Що се отнася до регулирането, перспективите все още са несигурни. Само една четвърт от анкетираните централни банки имат законови правомощия да издават цифрова валута, докато 48% казват, че все още има несигурност в правната рамка. Други 26% казват, че нямат правомощия да пускат нефизически актив.
По-голямата част (60%) виждат възможно пускането на цифрова валута в средносрочен план, т.е. между 1 и 6 години. Това е голям напредък в сравнение с 2019 г., когато по-малко от 40% смятат, че е вероятно или е възможно да се издаде монета в същия период.
Въпреки че криптовалутите като биткойн или етер увеличават оценката си от 2020 г. насам, централните банки ги възприемат като нишов продукт, който все още не може да се използва масово от обществеността.
Същевременно паричните власти гледат много сериозно на т.нар. стейбълкойни. Според проучването две трети от централните банки изучават влиянието им върху паричната и финансовата стабилност.
През юни 2019 г. Facebook представи на обществеността своя проект за стейбълкойн Libra, който си навлече много критики. В момента проектът е преименуван на "Diem" и не се знае дали компанията скоро ще го стартира.
Въпреки че конкуренцията с най-популярните криптовалути не е в рамките на целите на паричните власти, може да има интерес да се противодейства на тяхното влияние върху трансакциите и да им се попречи един ден да заместят фиатните пари и да подкопаят авторитета на паричните власти и институции.
Въпреки че опасенията, че криптовалутите ще заменят парите като форма на плащане, не са сред мотивите на централните банки, необходимостта от създаване на цифрови валути, които съществуват едновременно с банкнотите и монетите на финансовата система, вече е реалност. Остава само да се види коя централна банка първа ще пусне актива си.
