В началото имаше софтуер като услуга (SaaS). След това се появиха платформа като услуга, инфраструктура като услуга и банкиране като услуга. Появиха се и данни като услуга, сигурност като услуга, възстановяване след бедствия като услуга, дори транспорт като услуга.

"Като услуга" може да се добави към всичко - от бази данни до настолни компютри. Така се създава това, което представителите на индустрията наричат XaaS - "Всичко като услуга", пише reinvantage.org.

Прогнозира се, че глобалният пазар на SaaS, който през 2024 г. достигна стойност 267 милиарда щатски долара, ще нарасне до 1,1 трилиона щатски долара до 2032 г. Междувременно се очаква банкирането като услуга да утрои стойността си от 12,2 милиарда щатски долара през 2023 г. до 60 милиарда щатски долара до 2033 г. Дори по-езотерични предложения, като например данните като услуга, са в бум, като прогнозата предвижда пазарът да достигне стойност в размер на 76,8 милиарда щатски долара до 2030 г.

Въпреки цялата си повсеместност обаче, революцията "като услуга" повдига очевиден въпрос: има ли нещо, което не може или не трябва да бъде предоставяно като услуга?

Отговорът, според днешните предприемачи, изглежда е "не".

От споделяне на време до тостери

Корените на мисленето "като услуга" се простират назад до 60-те години на миналия век, когато компютърните системи за споделяне на време позволяваха на множество потребители да имат достъп до скъпи компютри дистанционно. Възходът на облачните технологии и повсеместната интернет свързаност превърнаха тази нишова концепция в доминиращ бизнес модел.

Софтуерът като услуга освободи офис служителите от тиранията на инсталациите и предложи абонаментен достъп до всичко - от текстови процесори до системи за управление на взаимоотношенията с клиентите.

Последва потоп от други абонаментни услуги. Появиха се платформи като услуга, за да спестят на разработчиците главоболието от управлението на сървъри. Инфраструктурата като услуга виртуализира цели центрове за данни. Банкирането като услуга позволи на финтех стартиращите компании да предлагат обработка на плащания и заеми без неудобството да трябва да получават банкови лицензи.

Данните като услуга обещаха да демократизират информацията и да позволят на бизнеса да се абонира за всичко - от метеорологичните модели до потребителските настроения, вместо сами да ги събират.

Логиката е проста. Защо да притежавате, когато можете да наемете? Защо да инвестирате капитал предварително, когато можете да разпределите разходите във времето? Моделът "като услуга" обещава мащабируемост, гъвкавост и свобода. За стартиращите компании с ограничени финансови възможности той предлага достъп до възможности от корпоративен клас без бюджети от корпоративен мащаб. За утвърдените фирми това осигурява път към стабилни, повтарящи се потоци от приходи.

Всичко като услуга

Окуражени от тези успехи, предприемачите започнаха да предлагат на практика всичко като услуга. Rolls-Royce сега отдава под наем реактивни двигатели на час полет, като поема отговорност за поддръжката и ремонтите. John Deere предлага селскостопанска техника с абонамент, като наблюдава тракторите дистанционно и предоставя агрономически съвети.

Дори фитнес тракерите се предлагат като услуга - компании като WHOOP раздават устройства безплатно, като вместо това таксуват за достъп до аналитични платформи, които обещават да оптимизират съня и двигателната програма.

Пандемията ускори тези тенденции. Тъй като бизнесите се надпреварваха да подкрепят дистанционните работници, търсенето на облачни услуги от всякакъв вид се увеличи рязко. "Настолни компютри като услуга" позволиха на служителите да имат достъп до работните си компютри от кухненската маса у дома. "Сигурност като услуга" ги защити от киберпрестъпниците, които просперираха по време на карантините. "Комуникации като услуга" поддържаха връзка между отдалечени екипи.

Истинският растеж се крие във вертикалните приложения - услуги, пригодени за специфични индустрии. "Здравеопазване като услуга" управлява досиетата на пациентите и записванията на час. Образованието като услуга предоставя онлайн обучение.

Разтягане на модела на услугите

Колкото повече моделът "като услуга" завладява бизнес света, толкова повече концепцията започва да се разтяга до неузнаваемост. Транспортът като услуга звучи впечатляващо, докато не осъзнаем, че това е просто ребрендиране на такситата и споделеното пътуване. "Опитът като услуга" обещава да революционизира взаимодействията с клиентите, но често се свежда до малко повече от консултации, облечени в дигитални дрехи.

Разпространението на акроними издава известно отчаяние. Бизнес процес като услуга (BPaaS), функция като услуга (FaaS), контейнер като услуга (CaaS) - всичко това обещава да бъде следващото голямо нещо, но много от тях решават проблеми, които едва са съществували преди да бъдат изобретени.

Когато дори рансъмуеър може да се предлага "като услуга" (истински, макар и неприятен пример), човек започва да подозира, че "като услуга" губи всякакъв смисъл.

Не всичко е добре да се включва в абонамент. Някои продукти работят по-добре като еднократни покупки. Други изискват толкова дълбока интеграция със съществуващите системи, че теоретичните ползи от предоставянето "като услуга" се изпаряват. Клиентите, след като са били изгорени от умората от абонаментите и обвързването с доставчик, все повече се замислят кои услуги оправдават текущите плащания.

Таван на абонамента

Най-голямото ограничение за икономиката "като услуга" може би са самите потребители. Средностатистическото предприятие сега използва повече от 100 SaaS приложения. Управлението на това разрастване се е превърнало в работа на пълен работен ден за главните информационни директори, които трябва да проследяват лицензите, да управляват интеграциите и да внимават за конфликти между конкуриращи се платформи.

Умората от абонаментите също се засилва. Точно както потребителите са се уморили да жонглират с членства в Netflix, Spotify, Amazon Prime и други услуги, бизнесите се питат дали наистина се нуждаят от отделни абонаменти за управление на проекти, обслужване на клиенти, маркетингова автоматизация и отчитане на разходите. Резултатът е тласък към консолидация на платформите, като суперприложенията обещават да обединят множество услуги под един абонамент.

Междувременно регулаторният контрол се засилва. Банкирането като услуга привлече особено вниманието на финансовите регулатори, които се тревожат за защитата на потребителите, когато традиционните банки си партнират с финтех нововъзникващи компании.

Данните като услуга са изправени пред въпроси относно поверителността и суверенитета на данните. Дори привидно безобидни предложения като SaaS са обект на нарастващи изисквания за съответствие.

Какво следва за "всичко като услуга"

Въпреки тези предизвикателства, икономиката "като услуга" не показва признаци на забавяне. Изкуственият интелект създава нови възможности, като платформите AI-as-a-Service предлагат всичко - от модели за машинно обучение до автоматизирано обслужване на клиенти. Интернетът на нещата обещава да свърже ежедневни предмети с мрежи за услуги.

Най-интересните развития може да дойдат от неочаквани страни. Може ли здравеопазването като услуга да се развие отвъд телемедицината, за да включи диагностика и лечение, задвижвани от изкуствен интелект? Може ли образованието като услуга да замени университетите с персонализирани, базирани на компетенции платформи за обучение? Границите между продукти и услуги продължават да се размиват, тъй като цифровите технологии правят дистанционното наблюдение и актуализиране нещо обичайно.

Въпросът не е дали повече индустрии ще възприемат моделите "като услуга" - те ще го направят. По-скоро въпросът е дали настоящият бум представлява устойчива трансформация на търговията или спекулативен балон, надут от евтин капитал и предизвикана от пандемията дигитализация. Историята показва, че революционните бизнес модели често превишават очакванията, преди да намерят естествените си граници.

Икономиката на всичко

Може би истинската иновация на икономиката "като услуга" не е технологична, а психологическа. Тя е убедила както бизнеса, така и потребителите, че собствеността е отживелица, че достъпът е по-важен от притежанието. Това представлява фундаментална промяна от индустриалната икономика, където стойността идва от производството на неща, към постиндустриална икономика, където стойността идва от осигуряването на постоянни взаимоотношения.

Тази трансформация носи рискове. Тъй като все повече икономическата активност се измества към абонаментни модели, потребителите и бизнесът стават все по-зависими от доставчиците на услуги. Блокирането на платформата замества собствеността върху продукта. Месечните такси се натрупват в значителни дългосрочни разходи. Когато услугите се провалят - както неизбежно се случва, потребителите нямат друг избор освен да сменят доставчиците и да се надяват на по-добър късмет следващия път.

Икономиката "като услуга" несъмнено създава стойност, като позволява иновации и намалява бариерите за навлизане в безброй индустрии. Най-голямото ѝ постижение обаче може да е семантично: превръщането на договорите за наем в революционни бизнес модели, а абонаментните такси - в авангардни технологии. В свят, където всичко е "като услуга", може би истинската услуга, която се продава, е самата илюзия за прогрес.

Не можем да не се запитаме с какво ще се заемат предприемачите "като услуга", след като пазарът на "всичко като услуга" се очаква да достигне 2,4 трилиона щатски долара до 2029 г. Въздух като услуга? Гравитация като услуга? С тези темпове дори самото съществуване може скоро да стане достъпно на абонаментна база, с месечни плащания и общи условия.