България е на първо място в региона на Централна и Източна Европа по недоволство от заплатите, според ново проучване на мрежата wherewework, проведено в пет държави (Румъния, Република Молдова, Гърция, Унгария).
В проучването са участвали 1691 български професионалисти в периода 30 март - 30 април 2026 г., а резултатите очертават работна сила под силен финансов натиск и все по-отворена към смяна на работата.
Проучването е проведено онлайн чрез wherewework.bg сред работници и служители от цяла България, от всички основни индустрии, нива на опит и възрастови групи. Близо 60% от участниците в допитването са професионалисти на високи позиции, почти 35% са на възраст 35-44 години, а 27% са на между 45 и 54 години.
Най-високо ниво на недоволство в региона
Близо две трети (62,4%) от българските респонденти изразяват недоволство от текущото си възнаграждение, над една пета (22,5%) са силно недоволни, а 39,9% по-скоро недоволни. Това е най-високият дял сред всички пет изследвани държави.
Усещането за несправедливо заплащане е ясно изразено, като 58,4% смятат, че не получават справедливо възнаграждение, (31,2% - изобщо не, 27,1% - в малка степен), а 56,1% вярват, че заплатата им е под пазарното ниво спрямо хора със сходен опит.
Криза на покупателната способност: 45,7% отчитат сериозен спад
Финансовият натиск върху българските работници е значителен. Почти половината (45,7%) споделят, че покупателната им способност е намаляла значително през последните 12 месеца, най-много сред всички пет държави. Други 30% отбелязват умерен спад. Според 54,9% основната причина за това, че заплатата им не е успяла да настигне увеличението за разходите за живот, а 23,1% посочват значителното повишение на ежедневните разходи.
Общо 52% от участниците в проучването казват, че доходите им покриват единствено основните разходи, а 38,7% успяват да поддържат сравнително добър стандарт на живот, но с внимателно планиране на разходите. Само 5,8% се радват на умерен финансов комфорт, а едва 3,5% на висок.
Българските професионалисти категорично посочват нуждата от сериозно увеличение на възнагражденията: 28,9% смятат, че се нуждаят от над 30% ръст, 28,3% - между 21% и 30%, а 24,3% - между 11% и 20%. Процентът на запитаните, които смятат, че нямат нужда от увеличение на заплатите, е нула.
Разликата между текущото и желаното възнаграждение е значителна: докато 54,3% получават между 500 и 1500 евро месечно, 69,3% смятат, че справедливото заплащане за тяхната позиция би било между 1500 и над 3000 евро.
Влиянието на изкуствения интелект: по-скоро предпазлив оптимизъм
Що се отнася до изкуствения интелект (AI), българските работници демонстрират предпазлив оптимизъм: 26,6% вярват, че той ще им помогне да работят по-ефективно, докато 17,9% очакват да намали нуждата от част от настоящите им дейности. В същото време 13,3% се опасяват, че това може да направи позицията им по-уязвима, а 21,4% не смятат, че AI ще има съществено влияние върху работата им. Общо 11% все още не са сигурни какъв ще бъде този ефект.
Близо две трети (62%) обмислят смяна на работа
На една трета (37%) от българските респонденти вече активно търсят нова работа, а допълнителна една четвърт (25,4%) биха направили промяна при много добра възможност. Общо 62,4% обмислят смяна на работното си място в рамките на следващите шест месеца.
Основният фактор за приемане на нова оферта категорично е заплащането. Над 67% посочват по-високата заплата като водещ мотив - най-високият дял сред всички пет държави. Следват по-добрите възможности за развитие (8,1%), стабилността (7,5%) и по-добрата работна среда (6,9%).
Притеснения от съкращения: умерени, но съществуващи
Макар да не достигат кризисни нива, притесненията от съкращения остават. Три четвърти (75,11%) от българските респонденти изразяват известна степен на тревога относно възможни съкращения в тяхната компания или сектор (35,2% - умерено, 9,8% - силно, 7,5% - изключително силно притеснени).
Увереността в сигурността на работното място е смесена, като 39,9% се чувстват несигурни за позицията си през следващите 12 месеца.
