През последните три десетилетия Централна и Източна Европа се възприемаше като регион на прехода - място с по-ниски разходи, догонващи икономики и силна зависимост от инвестиции от Западна Европа.

Днес тази представа все повече се разминава с реалността. Все повече анализатори определят региона като нов двигател на европейския растеж, а не като негова периферия.

Според Emerging Europe Централна и Източна Европа трябва да престане да се възприема като "изгряваща Европа" и да започне да изгражда собствена визия за развитие, основана на конкурентоспособност, иновации и стратегическа автономност.

От догонващ към определящ регион

Икономическата карта на Европа се променя значително. Докато част от западноевропейските икономики се сблъскват с нисък растеж, застаряващо население и ограничена производителност, редица държави от Централна и Източна Европа продължават да демонстрират по-високи темпове на развитие.

Полша, Чехия, Румъния, България, Словакия и балтийските държави постепенно се превърнаха в ключови производствени, логистични и технологични центрове. Те вече не са просто подизпълнители на големи западни компании, а все по-често развиват собствени високотехнологични екосистеми, привличат капитал и създават глобално конкурентоспособни компании.

Новата конкурентоспособност не се измерва само с ниски разходи

Дълго време основното предимство на региона беше евтината работна ръка. Този модел изчерпа потенциала си.

Днес инвеститорите търсят други фактори:

• висококвалифицирани инженери и ИТ специалисти;
• силни университети и научни центрове;
• бърза дигитализация;
• модерна инфраструктура;
• предвидима регулаторна среда;
• способност за внедряване на нови технологии.

Точно тези елементи определят кои икономики ще спечелят в следващото десетилетие.

Геополитиката промени правилата

През последните години няколко събития промениха из основи инвестиционната логика:

• войната в Украйна;
• прекъсванията във веригите на доставки;
• ускорената дигитализация;
• развитието на изкуствения интелект;
• стремежът към европейска стратегическа автономност.

В резултат много компании започнаха да преместват производството си по-близо до основните пазари чрез стратегии като nearshoring и friendshoring. Това постави Централна и Източна Европа в особено благоприятна позиция заради членството на страните от региона в ЕС, сравнително конкурентните разходи и добре развитата индустриална база.

Следващото предизвикателство: собствена стратегия

Според анализа регионът не трябва да разчита единствено на европейските фондове или на чуждестранните инвестиции като двигател на развитието.

Необходима е по-ясна дългосрочна визия, която да включва:

• стимулиране на иновациите;
• развитие на собствен капиталов пазар;
• подкрепа за технологични компании с глобални амбиции;
• инвестиции в образование и научни изследвания;
• по-добро регионално сътрудничество.

Идеята е страните от Централна и Източна Европа да започнат да формират дневния ред, вместо единствено да следват вече наложени политики.

България има възможност да надгради постигнатото

За България тази промяна идва в ключов момент. След присъединяването към еврозоната страната навлиза в нов етап на икономическа интеграция, който може да повиши доверието на инвеститорите и да улесни достъпа до капитал.

Страната вече разполага с конкурентни предимства в области като информационните технологии, аутсорсинга на бизнес услуги, индустриалното производство и развиващата се стартъп екосистема. Следващата стъпка е тези предимства да бъдат надградени чрез инвестиции в научноизследователска дейност, автоматизация, изкуствен интелект и развитие на човешкия капитал.

Време е регионът да промени разказа за себе си

Един от най-силните акценти в анализа е, че Централна и Източна Европа трябва да промени начина, по който говори за себе си. Вместо постоянно да се сравнява със Западна Европа и да се определя като "догонващ", регионът може да започне да изгражда собствен разказ - като пространство за иновации, предприемачество и устойчив икономически растеж.

Тази промяна не е само въпрос на имидж. Тя влияе върху инвестициите, политиките и способността на региона да привлича таланти и капитал. Ако държавите в Централна и Източна Европа успеят да действат по-координирано и да инвестират в следващото поколение технологии и умения, те имат потенциала не просто да участват в бъдещето на европейската икономика, а да бъдат сред тези, които го оформят.