Изкуственият интелект има широкообхватни последици за съвременните икономики. Много от работните места, които съществуват в момента, ще се променят, а някои от тях ще изчезнат напълно.

Според експерти е необходимо интелигентно регулиране на изкуствения интелект. Формите, които това регулиране трябва да приеме, методите и дори целите му са неясни, пише Bloomberg.

Добро начало може да бъде по-внимателното формулиране на проблема. Може би е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото изкуственият интелект в много отношения не е технологичен прогрес.

Подходящи уроци за целта дават по-ранните технологични революции.

Нещо, върху което си струва да си помислим, е разслояването на труда. Ако се появи по-бърз и по-евтин начин за извършване на определено количество работа, се счита, че работни места трябва да изчезнат. Следователно машините се смятат за заплаха. Обичайните примери са механизирането на земеделието и автоматизацията във фабриките, заради които се е появила масова безработица и жизненият стандарт се е сринал.

Последното обаче е погрешно. Тези епохални икономически трансформации наистина са предизвикали безработица, но съвкупната заетост е продължила да расте и стандартът на живот като цяло скача. Защо? Тъй като далеч не е фиксирано, количеството работа, която трябва да се извърши, се увеличава.

Същото е с изкуствения интелект. Има два основни пътя към по-висока заетост след този вид иновация. Най-привлекателната възможност е технологията да помага на фирмите да продават повече. Технологията прави служителите по-продуктивни, както и създава ново търсене. Иновациите, които преобразиха земеделието и производството, създадоха пазари за изцяло нови продукти, добавяйки към количеството работа, която трябва да се свърши.

Много от тези продукти би било трудно дори да си представим десетилетие или две преди появата им. Преди 20 години много хора въобще не си представяха, че ще имат нещо като суперкомпютър в джобовете си. Днес безброй хора са добре платени и преуморени, за да произвеждат стоки и услуги, които никога не сме предполагали, че ще съществуват.

Хората трябва да са предпазливи с предложенията за насочване на иновациите към подпомагане създаването на нови задачи. Много от задачите, които осъществяваме, са трудни за предвиждане. Обикновената автоматизация сама по себе си е в състояние да създаде ново търсене и - следователно, нова работа.

Като цяло трябва да приветстваме и насърчаваме иновациите, а не да се страхуваме от тях; дори и да спестяват труд в краткосрочен план, в дългосрочен ще има повишаване на жизнения стандарт.

Основното икономическо предизвикателство, породено от изкуствения интелект, не е как да се избегне постоянната масова безработица; това е как да се облекчат ефектите от дислокацията. Това е аргумент за по-силна защитна мрежа, по-широко участие в собствеността върху капитала, по-малко търкания на пазарите на труда (безсмисленото професионално лицензиране е на първо място в този списък) и ново внимание към професионалното обучение.

Ако те изглеждат като стандартни неолиберални лекарства, това е, защото са такива. Те са се провалили в миналото не защото не са подходящи, а защото не са прилагани както трябва.

Тъй като широк спектър от индустрии на услугите обещават бързо да възприемат изкуствен интелект, опасността от тежко разместване е реална. Технологията може да предизвика бързо и непрекъснато преразпределение на работата. Това трябва да постави иновациите в образованието на преден план.

AI може да задължи хората да мислят от гледна точка на множество кариери през работния си живот. Образователните системи тепърва започват да се адаптират и изкуственият интелект може да помогне за това.

При изграждането на тази идея за учене през целия живот компаниите и образователните институции ще трябва да поемат инициативата, но публичната политика може да насърчи и координира техните усилия, подобрявайки акредитацията и помагайки на обучаващите се да намерят правилните предложения.