Предизвикателствата и проблемите през първата година от прилагането на Общата селскостопанска политика, директните плащания и Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 бяха серд основните теми, дискутирани по време на бизнес форум Фермата, който се проведе в Стара Загора. Събитието се организира от сп. ENTERPRISE и събра над 150 земеделски производители.
Колкото и да се опитвахме да направим ПРСР по-близка до производителите и съобразена с техните нужди, това не стана. Напротив, сега те трябва да се съобразяват с нея, коментира по време на откриването Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). По думите му трябва да се направи анализ за това кои сектори трябва да се развиват. В първия прием на подмярка 4.1 се вижда, че всички се насочват към приоритетните сектори, каза той.
Таня Дъбнишка, експерт в Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) посочи, че по отношение избора на всяка една държава-членка за това как по-справедливо да си разпредели директните плащания по схемата за единно плащане на площ, България действително има гъвкавост: „Можем да приложим преразпределително плащане, можем да приложим таван, или и двете. Проблемът на нашата държава е, че различните администрации променят решенията си. Нашата асоциация смята, че това е справедлив механизъм за разпределение на плащанията.Ние настояваме администрацията, независимо кога е дошла, да прави връзка с това какво се случва преди, по време и след нейното управление. Държавата трябва да приложи механизми за контрол, за да не позволява злоупотреби и създаване на изкуствени условия, които никой не знае как изглеждат.”, каза експертът на АЗПБ.
Според нея не е бил отчетен ефектът от предходното решение. „Знаем, че като се приложи таванът, средствата, които се генерират от този таван, отиват в ПРСР. До момента не знаем какво се случва. АЗПБ е настоявала тези средства да бъдат пренасочени към инвестиционните мерки свързани с инвестициите на агробизнеса.”, каза Таня Дъбнишка.
Антон Аспарухов, Директор дирекция ”Развитие на селските райони” Министерство на земеделието и храните представи мерките, които ще бъдат отворени за прием през 2016 г. по програмата. Първата от тях ще бъде през март – Мярка 14 Хуманно отношение към животните.
През април предстои Подмярка 6.3 Стартова помощ за малки стопанства. Плащането тук ще бъде под формата на грант: първо плащане – 10 хил. евро, а второто плащане ще е 5 хил. евро – при изпълнение на целите от БП, обясни Аспарухов. Той припомни, че кандидадтите могат да разчитат на безплатна подготовка на документите за кандидатстване от НССЗ.
От юли 2016 г. регистрирани земеделски производители (ФЛ и ЮЛ) с размер на стопанството над 8 000 евро СПО или признати групи/организации на производители ще могат да кандидатстват по Подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства..
По мярката ще се подпомагат инвестиции в земеделските стопанства за: закупуване на машини, съоръжения и оборудване, СМР, създаване на трайни насаждения, общи разходи, свързани с подготовка на проекта и др., обясни експертът.
За групи и организации на производители, които са „малки и средни предприятия” и са официално признати до края на 2020 г. е мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“, която ще се отвори през септември 2016 г. Кандидатите трябва да са регистрирани по ТЗ или Закона за кооперациите
Допустими са групи и организации в сектори като зърнено-житни култури; медицински и етерично-маслени култури, зърнено-бобови култури, технически култури, мляко, месо, плодове, зеленчуци, яйца, мед, винено грозде. Тогава се очаква и прием по Подмярка 4.1.2 от „Тематичната подпрограма за малки земеделски стопанства“.
Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, която е насочена към регистрирани земеделски производители (юридически лица или еднолични търговци) с размер на стопанството над 8 000 евро СПО, предприятия от хранително-преработвателния сектор /ЮЛ/ или признати групи/организации на производители, отваря през ноември. Кандидатите по нея могат да получат инвестиционна подкрепа за: закупуване на машини и оборудване за преработка и маркетинг на селскостопански продукти, СМР, закупуване на специализиран транспорт, общи разходи, свързани с изготвяне на проекта и др.
В рамките на форума своя презентация направи и Албена Симеонова от Българска асоциация Биопродукти /БАБ/ - браншова организация, обединяваща земеделски производители, които отглеждат земеделска продукция по биологичен начин. По думите й интересът към биоземеделието става все по-голям. Тя посочи, че в периода 2006 – 2014 г. броят на биологичните оператори се е увеличил около 15 пъти; между 2009 – 2014 г., когато влиза в сила европейското законодателство – броят на биологичните оператори се е увеличил повече от 6 пъти, а за периода 2007 – 2014 г., площта на сертифицираната земеделска земя се е увеличила повече от 8 пъти.
В настоящия програмен период, ПРСР подпомага биопроизводителите по самостоятелна мярка Биологично земеделие – (Мярка 11), каза Симеонова.
По Подмярка 11.1 - Плащания за преминаване към практики и методи за биологично земеделие се подпомагат на територията на цялата страна, земеделски стопани, чиито стопанства са в период на преход - преминаване на стопанството от конвенционално към биологично производство (растениевъдство, пчеларство и биологично животновъдство).
По Подмярка 11.2. Плащания за поддържане на практики и методи за биологично земеделие се подпомагат на територията на цялата страна земеделски стопани, които притежават документ, издаден от Контролиращо лице, доказващ, че парцелите им са преминали периода на преход към биологично производство (биологично растениевъдство, биологично животновъдство и биологично пчеларство).
Като основни проблеми пред сектора тя посочи недостатъчната информираност на потребителите за предимствата на био храните, липсата на мерки за реклама, промоция, развитие на вътрешния пазар на биологични продукти, липсата на специализирана борса за био продукти, кактои фактът, че био продуктите не са застъпени в обществените кухни и в националните програми “училищно мляко”, “училищен плод” и др.
Симеонова очаква българските био продукти да пробият на все повече пазари, тъй като търсенето им в световен мащаб расте непрекъснато през последните 20 години.
Тя се надява и по-голямо развитие на биологичното животновъдство, увеличаване броя на био сертифицираните животновъдни ферми, най-вече, защото за пръв път е
