Идеите за въвеждане на данъци като „вредни храни“ и „уикенд“, за увеличение на платения годишен отпуск, увеличението на минималната работна заплата, част от промените в системата за социално осигуряване като изравняването на пенсионната възраст на мъжете и жените и т.нар. „право на избор“ между НОИ и УПФ. Това са най-неодобряваните от бизнеса събития през 2015 г, сочи годишната анкета на БСК.

Увеличението на цените на електрическата енергия доведе до затваряне или изтегляне на инвестиционните намерения на металургични предприятия, които генерират основния износ у нас, коментира председателят на БСК Божидар Данев. По думите му много предприятия вече работят на 30% мощности. Като пример той посочи Стомана Перник. Очакванията за увеличение на транспортните разходи при БДЖ също буди безпокойство.

Проучването сочи, че оценката за бизнес климата у нас с влошава спрямо миналогодишното изследване. Според половината от участниците в тазгодишната анкета, са налице отрицателни тенденции в бизнес средата, а едва една-десета от анкетираните виждат подобрение. В анкетното проучване са участвали 734 мениджъри от всички икономически сектори в страната.

Влошава се и състоянието на фирмите. Докато през 2014 г. процентът на деклариралите подобрение на фирменото състояние е дори малко над този на отговорилите отрицателно, то през 2015 г. негативните оценки са 4 пъти повече от позитивните. Без промяна остава делът на посочилите липса на промяна в състоянието на тяхната фирма – по 47% и през 2014 г., и през 2015 г

Най-силно одобрение (средно 77%) сред анкетираните срещат предложенията на бизнеса за премахване на минималните осигурителни доходи и за освобождаване от ДДС на даренията на храни, както и протестите за реформи в енергетиката от лятото на 2015 г. И през 2015 г. най-високо е оценена работата на данъчната администрация и на местната власт (средно около 39%).

Запазва се изключително ниската степен на доверие към Народното събрание, Президента на РБ и Министерския съвет, но шампион по неодобрение и тази година е съдебната власт, от чиято работа са доволни едва 2% от анкетираните, а цели 95% дават негативна оценка.

Според оценките на бизнеса, през 2015 г. сериозно са се увеличили корупцията (70%), престъпността (63%), сивата икономика (57%) и регулаторната тежест (53%).  Увеличава се процентът на бизнесмените, отчитащи намаление на достъпа до кредитиране (вкл. по линия на ниво на лихвите, исканите обезщетения и други разходи).

Прави впечатление, че и през тази, и през миналата година нито един от участвалите в анкетата не е посочил намаление на корупцията, докато за престъпността през 2014 г. отчелите намаление са 5%, а през настоящата година този процент е нула. Начело в списъка със сферите с най-много случаи на корупция и през тази година са поставени обществените поръчки и съдебната система, а третата позиция си поделят МВР/КАТ и здравеопазването.

С най-ниски нива на корупция и тази година остава образователната система, но и там е налице ръст (от 3.6% през 2014 г. на 4.4% през 2015 г.).

През 2015 г. анкетираните отчитат сравнително висок ръст на продажбите/оборотите и на обемите на производство, изпреварващо с по над 10 пункта резултатите от миналогодишното изследване. Достъпът до външни пазари отбелязва ефективен ръст спрямо 2014 г., когато 18% от анкетираните са декларирали увеличение, а 23% - намаление, докато през 2015 г. пропорцията е обърната - 20% ръст и 13% намаление.

Позитивни тенденции се отчитат и при броя на работните места. 23% от анкетираните декларират ръст на работните места в своите фирми през 2015 г. (при 14% за 2014 г.). Обратна е тенденцията при работните заплати – едва 10% от работодателите са си позволили да увеличат възнагражденията на заетите през 2015 г., а през 2014 г. това се е отнасяло за 23% от анкетираните. 20% отчитат намаление на възнагражденията през 2015 г. (при 14% през 2014 г.), а в преобладаващата част от фирмите не е настъпила промяна в заплащането на труда (63% през 2014 г. и 70% през 2015 г.).

По отношение на работната ръка се запазват тенденциите на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на нискоквалифицираните общи работници. Запазва се търсенето на мениджърски кадри (18% и в двете последователни години). Ръст отбелязва търсенето на административен персонал (от 7% през 2014 г. на 9% през 2015 г.). Липсата на желание за самоусъвършенстване, незадоволителното ниво на професионални умения и компетенции, както и нереалистичната самооценка и очаквания за реализация са най-големите дефицити в качеството на работната сила, според участниците в проучването.

Основните очаквания на участниците в анкетата за перспективите през 2016 г. могат да бъдат обобщени накратко така:

• Сериозна неяснота по отношение на цените на суровините и достъпа до кредитиране;
• Умерен оптимизъм (по-нисък спрямо този през 2014 г.!) за развитието на икономиката и броя на работните места;
• Очаквания за тежък регулаторен, фискален и енергиен натиск върху производството.

Сравнително непроменени остават намеренията на анкетираните по отношение на инвестиционната им активност. И през 2016 г., както и през предходната, основен акцент работодателите поставят върху развитието на човешкия си капитал и внедряването на иновации в производството. Спрямо предходната година, обаче, сериозно нараства процентът на колебаещите се (отговорилите „не съм решил“), очевидно в очакване на това как ще се развие общата икономическа ситуация.