Регионални минимални заплати: Възможности и диференциация на областите

Регионални минимални заплати: Възможности и диференциация на областите

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика (ИПИ)

Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за определяне на минималната работна заплата. Демонстрирахме, че е възможно изчислението на минималната работна заплата на база обективни показатели за динамиката на цените, икономическия растеж и развитието на пазара на труда, който избягва проблемите, които възникват от директното ѝ обвързване със средната заплата.

Това обаче по никакъв начин не адресира изключително големите регионални различия в съотношението на минималната заплата, фиксирана на национално ниво, и средните заплати в отделните части на страната, което е показател за състоянието на местната икономика. В резултат нивото на минималната заплата поставя различни бариери на входа на регионалните пазари на труд.

Тук разглеждаме няколко потенциални подхода към регионалното определяне на този ключов за пазара на труда индикатор, отново чрез обвързване с обективни индикатори на местната икономика.

Първата - и най-проста - възможност е да приложим модела на изчисление на националната минимална заплата, фиксирайки я на 50% от средната заплата на регионално равнище. За улеснение е използвана средната стойност за предишната година, вместо на две тримесечия от предишната и две от настоящата година преди бюджетната процедура.

При така заложените критерии минималната работна заплата варира от 574 лева и 575 лева в Благоевград и Кюстендил, през 639 лева в Монтана, 700 лева в Русе, 819 лева в София област и 1196 лева в София-град.

Фиксирането на минималната заплата за отделните области на 50% от средната създава разпределение, при което в областта с най-висока минимална заплата тя е приблизително два пъти над тази с най-ниска, като това съотношение се запазва през последното десетилетие - очаквано, предвид че темповете на нарастване на заплатите на работещите са сходни, макар отправните точки да се отличават.

През годините този подход би поставил повечето области под равнището на реалната, историческа минимална заплата. През 2016 г. да речем минималната заплата е била 420 лв., като много близо до това равнище би била област Варна, над нея - четири други области, а с най-висока минимална заплата - столицата.

През 2023 г. най-близо до реалната минимална заплата от 780 лв. е Стара Загора. По-висока е тя в четири области, като в столицата е 1196 лева. Това е резултат от по-бързия ръст на заплатите във водещите центрове.

Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на минималната заплата би бил значително по-нисък. С под 600 лева биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян.

Този подход обаче страда от ключовия проблем с повишението на средната заплата заедно с минималната - тоест, ако в рамките на миналото десетилетие беше прилагана формула с 50% от средната заплата, най-вероятно разликите между областите щяха да са дори по-големи. За тази цел прилагаме и същата формула, която ползвахме на национално ниво - комбинация от промяната в брутния вътрешен продукт на областите, изменението в потребителските цени и динамиката на коефициента на безработица

При този подход най-ниска би била минималната работна заплата във Видин - 399 лева, Смолян - 426 лева, Разград - 438 лева, а най-висока ще е в София-град - 744 лева, Кърджали - 657 лева, Перник - 636 лева, т.е. "ножицата" се запазва и при тези изчисления.

Изчислените като функция на икономическия ръст, ръста на цените и безработица регионални минимални заплати срещат някои видими ограничения в данните. Едното е самата им достъпност - данни за БВП по области са достъпни до 2021 г., което е и причината да липсва изчислена стойност на минималната за 2023 г. На регионално ниво изцяло липсва изчисление на равнищата на потребителски цени, което означава, че всички области ползват един и същи ценови индекс. С други думи, очевидно при евентуално възприемане на подобен подход ще е необходимо подобряване на статистиката - и откъм достъпност на данни, и откъм тяхната навременна публикация.

Редно е да напомним и за липсата на редовно изчисление на медианна заплата (и липсата на такова поначало на регионално ниво).

Извън тези проблеми, това разпределение постига сходни разлики между областите в сравнение с първия подход. Основната разлика идва от по-умерения ръст в областите с по-високи средни заплати, като само столицата успява да надхвърли реалната минимална заплата за 2021 г. от 710 лв.

Видимо ще е необходимо и да се ползват корективи механизми в резултат на много по-динамичните икономически процеси на местно ниво в сравнение с националните, които могат да доведат до нежелани резултати при ползването на "чиста" формула - пример за това е много бързото повишение на минималната работна заплата за Кърджали, резултат от значителния ръст на БВП след започването на работата на мината в Крумовград. Въпреки това, така получената минимална заплата е по-ниска от реално национално определената, което би означавало и че ще представлява по-малка пречка на входа на пазара на труд в областта.

Разбира се, важно е да подчертаем дебело, че представеното в настоящия текст е много далеч от работещ модел за изчисление на регионална минимална работна заплата. Дори и при тези първоначални изчисления обаче излизат наяве важни проблеми - актуалността на данните, необходимостта от включване на "спирачки", решението дали при спад на икономическата активност или ръст на безработицата минималната заплата да намалява, или да остава без промяна.

Тези подходи по никакъв начин не адресират и големите разлики в заплащането в различните отрасли в рамките на регионите. Тези и много други казуси ще трябва да бъдат решени, ако се намери политическа воля за регионално диференциране на минималната заплата в опит да се ограничат максимално негативните ѝ последствия върху по-слабо икономически развитите части на страната.

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.