Европейският бюджет играе ключова роля на развитието на държавите членки на Европейския съюз (ЕС), като предоставя средства за различни програми и инициативи. Във водещата тема за седмицата например - внесеният проект за държавен бюджет за 2025 г. - значителни по стойност приходи и разходи зависят от европейските средства.
Как се формира бюджетът на ЕС и каква е ролята на всяка страна в неговото финансиране и разходване? Отговор можем да намерим в основните принципи на европейския бюджет и финансовите взаимоотношения между държавите членки блока.
Преди да разгледаме най-актуалните данни на Европейската комисия (ЕК) относно разпределението на европейския бюджет, е важно да представим механизма на неговото формиране. Приходите, известни като "собствени ресурси" на ЕС, се състоят предимно от вноски на държавите членки, които се определят съобразно на събраните от тях данъци и мита, както и на размера на брутния им национален доход. Исторически, основен компонент на бюджета са митата и данъците върху земеделските продукти, свързани с общата земеделска политика и граници на съюза. Освен това, част от данъка върху добавената стойност, събиран от страните членки, както и процент от националния им доход, допълват бюджета с цел подпомагане на европейските програми.
Разходите на бюджета се насочват почти изцяло към финансиране на различни програми за развитие на страните членки. Те обхващат няколко основни категории, сред които единен пазар, иновации, дигитализация, сигурност, кохезионна политика и околна среда, като има предвидени средства и за солидарност, извънредна помощ и адаптация. Наред с мерки за повишаване на конкурентоспособността, сравнително малка част от разходите се използва за поддържане на европейската администрация и програми за подпомагане на партньорски държави извън ЕС.
В този контекст разпределението на бюджета и тежестта на всяка държава са различни. Има държави, които са крайни нетни донори на съюза, тъй като техните икономики успяват да внесат по-голяма сума в бюджета спрямо тази, която е предвидена от ЕК за техен разход. Докато други са облагодетелствани от бюджета на ЕС, тъй като техните вноски са в пъти по-малки от средствата, които получават.
В рамките на почти 18 години членство в ЕС България е получила над 32 млрд. евро* под формата на разходи, свързани с бюджета на ЕС. Нека обърнем внимание и разгледаме въпросната сума в контекста на другите държави членки и баланса между средствата, които те внасят и получават.
Според най-новите данни от Евростат, България е получила 2,81 млрд. евро за предходната 2023 г. В съотношение с вноската, която държавите правят към бюджета на ЕС, тя е приблизително 1 към 4, или 28%, в полза на получените средства от България, което е и тенденцията през всичките години членство на страната в ЕС.
Най-големите вложители в бюджета на Съюза са Германия, Франция и Италия, като те сумарно са внесли над 70 млрд. евро, а са получили, съответно, 14 млрд., 16,5 млрд. и 12,8 млрд. евро. В същото време най-малки вноски правят държави като Естония, Малта и Кипър, което е следствие от сравнително малките размери на техните икономики.
Разликите при внесени и получени средства към бюджета на ЕС са значителни. За 2023г. държавите, които са получили по-малко средства спрямо техните вложения, са девет, като този брой е относително устойчив през последните години.
Важно е да се отбележи и процентно кои са най-големите бенефициенти на европейския бюджет. Това са страни като Литва, Латвия, Хърватия и Естония, като съотношенията между вноска и получени средства варира между 21% и 26%. Интересен момент е намаляването на крайно високите процентни съотношения през 2022 г. от Нидерландия, Швеция и Германия, които са нетни вложители в бюджета на ЕС, заради икономическата и политическата нестабилност.
Най-големи процентни вложители за 2023 г. остават Германия и Нидерландия, съответно с 212% и 204%. Общо 14 държави в ЕС имат съотношение под 50% на внесените спрямо получените от бюджета на ЕС средства.
Какво сочат данните за България? През 2023 г. България е внесла към общоевропейския бюджет 778 млн. евро, като тази сума е базирана на редица фактори, както и на брутния национален доход на страната, възлизащ на 89,3 млрд. евро за годината. В същото време страната е получила над 2,81 млрд. евро от бюджета на ЕС. Съотношението на двете суми е 28%, ако не броим получените средства по НПВУ, което е около средното за България през всички години на членство в ЕС.
Средствата, които България внася в ЕС, се увеличават всяка година заради растящата икономика на страната - от 230 млн. евро през 2007 г. до 778 млн. евро през 2023 г. От друга страна, получените средства търпят по-големи вариации, но неизменно надвишават значително вноската през всяка година. Тези проценти варират от 39% през 2007 г. до 16% през 2015 г.
Пикът на трансферите от бюджета на ЕС към България през 2015 г. се дължи и на финализирането на програмния период по многогодишната финансова рамка, а средствата достигнаха 2,73 млрд. евро, но бе задминат в абсолютна стойност миналата година със сумата от 2,81 млрд. евро. Плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), основани на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), вече също генерират трансфери, които увеличават получените средства - през 2022 г. съотношението на внесени спрямо получени средства, включвайки и тези по МВУ, спада до едва 17%.
Важните въпроси са как тези средства се харчат и колко ефективно се усвояват, дали имат трайни ефекти върху икономиката на страната или попадат под "ударите" на липсата на административен капацитет и неясните възможности на бизнеса да се възползва от тях. В този контекст ефектът на изхарчените европейски средства в България и в която и да е друга страна е несравним на база единствено абсолютни стойности и проценти в бюджета на ЕС.
Важни фактори са не само размерът на усвоените средства, но и качеството на проектите и реформите, които те финансират. От ключово значение са устойчивостта на резултатите, тяхното влияние върху икономическия растеж, социалната среда и устойчивите политики. Доброто управление на средствата, наличието на прозрачност и отчетност, както и способността на публичния и частния сектор да използват иновациите и новите технологии са също толкова важни.
Ефективността на европейските фондове зависи и от съответствието между националните приоритети и стратегическите цели на ЕС. В този смисъл, анализът на въздействието на тези средства върху икономиката и обществото следва да обхваща както количествени, така и качествени аспекти.
