Бюджет 2017 за поредна година е силно подценен. Той е разчетен с параметри, значително по-добри от този през 2016 г., но с параметри много по-слаби от резултатите, които се очакват в края на годината. По-високи разходи ще има в системите на сигурността, образованието и здравеопазването.
Реалният растеж на БВП
Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2.5%, а за периода 2018-2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2.7%.
Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
Минималната работна заплата
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер през 2018 и 2019 година.
Осигурителната политика
Осигурителната политика за периода 2017-2019 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване.
За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет.
От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии".
Пенсионната политика
Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж.
За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1.126%.
От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 година.
Средносрочната перспектива
Средносрочната перспектива е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година.
Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017-2019 г., съответно на 1.4%, 1.0% и 0.5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.
Консолидираната фискална програма
Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2017-2019 г. се движат в границите между 38.4% и 37.7% от БВП.
Тенденцията за лек спад през годините, при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г., е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 година.
Размерът на държавния дълг ще падне до 25% от БВП
Размерът на държавния дълг в абсолютни стойности да нараства, но като съотношение спрямо прогнозния БВП да спадне на около 25% към края на периода, пише в документа.
Номиналното нарастване на дълга се очаква да бъде компенсирано от прогнозния по-голям ръст на БВП, като в резултат съотношението дълг/БВП да спадне от 25.9% в края на 2017 г. до 25.1% през 2019 г., се отбелязва в стратегията. През последните години съотношението лихвени разходи към БВП се запазва в границите под едно на сто.
Безработицата ще намалее до 6.5% през 2019 година
Нивото на безработица се очаква да се понижи до 7.3%, като задържащ ефект върху спада й се очаква и по линия на по-бавното намаление на работната сила, поради мерките за повишаване на пенсионната възраст.
В средносрочен план се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 6.5% през 2019 година. В средносрочен план номиналният растеж на доходите от труд се очаква да остане сравнително висок (5.4-6.0%), подкрепен от ускоряването на реалната производителност, положителната инфлация и търсенето на труд в страната.
Инфлацията през 2017 г. ще е 1.5% средногодишно
През 2017 г. се очаква положителна средногодишна инфлация от 1.5%, а в периода 2018-2019 г. тя ще се ускори при допускане за по-високи международни цени на петрола и основните суровини и засилване на вътрешното търсене, пише в документа на Министерството на финансите.
Рискове за растеж на БВП
Рисковете пред основния икономически сценарий за реалния растеж на БВП, заложен при разработването на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., са балансирани. Основен риск в посока надолу за растежа на икономиката представлява несигурната външна среда.
Перспективата пред развитието на икономическата активност в световен мащаб остава неблагоприятна. За това допринасят вероятността за допълнително забавяне на икономическия растеж в развиващите се пазари и стагнация в по-големите развити икономики. Повишеното геополитическо напрежение и несигурността относно начина, по който ще протекат преговорите и фактическото излизане на Обединеното кралство от ЕС създават условия за забавяне на икономическата активност в основни търговски партньори на България.
По-слабото представяне на европейската икономика крие риск не само за растежа на българския износ, но може също така да се отрази в понижение на инвестиционната активност и потребителското доверие в България.
Допуска се вземането на нов вътрешен, но не и външен дълг през 2017 година
Съгласно допусканията, заложени при разработване на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. , се планира поемането на нов държавен дълг през 2017 г. от 1.2 млрд. лв., от който 0.8 млрд. лв. за рефинансиране на падежи по вътрешния дълг и 0.4 млрд. лв. - възможност Министерският съвет да проведе преговори и да сключи с Банката за развитие на Съвета на Европа споразумение за заем за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз, за периода 2014-2020 г., в размер до 200 млн. евро, при условия за последваща ратификация.
Заделеният от правителството фискален буфер през 2016 г., който служеше като потенциална застраховка за запазване на стабилността на банковата система, ще бъде използван за плащания през юли 2017 г. на падежиращата емисия еврооблигации в размер на 950 мпн. евро, с което изцяло отпада нуждата от поемането на нов външен дълг през 2017 г.
За периода 2018-2019 г. e разчетено поемането на нов държавен дълг, основно на местния пазар за рефинансиране на дълга в обращение. В резултат на горепосочените дългови операции, както вече беше отбелязано, се очаква общата дългова тежест отнесена спрямо БВП да намалява от 25.9% през 2017 г. до около 25% през 2019 година.
Запазва се възможността за финансиране посредством Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари с цел осигуряване на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, матуритети и валути.
Подготвя се развитието на вторичния пазар на държавни ценни книжа
Предвижда се изготвяне на необходимите нормативни и инфраструктурни изменения за насърчаване развитието на вторичния пазар на държавни ценни книжа посредством използването на място за търговия.
Преминаването на вторичния пазар на ДЦК от изцяло извънборсов пазар към търговия на организирано място е съпроводено както с хармонизиране на нормативната база в тази област, така и с предприемане на функционални промени и технологично обвързване на инфраструктурата, обслужваща вторичния пазар на ДЦК.
Ще се наложи и усъвършенстване на системата за първично дилърство в посока промяна на критериите за избор на първичните дилъри с цел покриване от страна на първичните дилъри на изискванията за прозрачност и ликвидност на вторичен пазар на ДЦК и с оглед повишаване активността им като своеобразни маркет-мейкъри, изразяваща се в засилване на ролята им за стимулиране на търговията с ДЦК, се посочва в документа.
Автор: Анна Брандийска
