Виенският институт за международни икономически изследвания (wiiw) очаква по-значителен растеж на икономиката на България през 2026 г. и следващите две години, отколкото в пролетните си прогнози, публикувани в края на април. Това се вижда от доклада на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw) за икономиките на страните от региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа.

След ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,1 на сто през 2025 г. институтът очаква икономиката на България да забави растежа си до 2,5 на сто през 2026 г. Това е по-добра оценка спрямо пролетната прогноза от края на април, когато беше предвиден растеж от 2 на сто.

За 2027 г. се прогнозира минимално ускоряване на растежа до 2,6 на сто, а през 2028 г. - до 2,8 на сто. И двете оценки са ревизирани нагоре спрямо предишната прогноза, която предвиждаше, съответно, 2,2 и 2,4 на сто разширяване на икономиката.

По отношение на публичните финанси институтът очаква бюджетният дефицит да се свие от 3,5 на сто от БВП през 2025 г. до 3 на сто през 2026 г., като остане на това равнище и през 2027 и 2028 г. Това е значително по-благоприятна оценка спрямо пролетната прогноза, когато се очакваше дефицитът да достигне 4,2 на сто от БВП през 2027 г.

Според австрийския институт инфлацията в България ще достигне 5,2 на сто през 2026 г., след което ще се забави до 3,5 на сто през 2027 г. и до 3 на сто през 2028 г.

Институтът прогнозира и леко повишение на безработицата - от 3,5 на сто през 2025 г. до 3,6 на сто през 2026 г. и 3,7 на сто през 2027 и 2028 г.

За страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа като цяло Виенският институт очаква икономическият растеж да остане устойчив въпреки енергийния ценови шок, предизвикан от войната в Близкия изток, който ще доведе до по-висока инфлация.

Според анализа, макар цените на енергията да останат по-високи спрямо периода преди войната с Иран, не се очаква повторение на мащабния инфлационен шок след руската инвазия в Украйна.

За източните държави членки на Европейския съюз институтът прогнозира среден икономически растеж от 2,2 на сто през 2026 г., което представлява повишение с 0,1 процентни пункта спрямо пролетната прогноза. Очакванията са растежът да се ускори до 2,4 на сто през 2027 г. и до 2,7 на сто през 2028 г.

Растежът обаче "зависи от това конфликтът в Иран да не ескалира отново, Ормузкият проток да остане отворен и енергийните пазари да се нормализират", посочва Ричард Грийвсън, заместник-директор на Виенския институт за международни икономически изследвания и водещ автор на лятната прогноза, цитиран в проучването.

Според анализа страните от Централна и Източна Европа продължават да се сблъскват със структурни предизвикателства, сред които отслабване на конкурентоспособността в индустрията, засилена конкуренция от Китай и намаляване на преките чуждестранни инвестиции.

"Растежът в Централна и Източна Европа се дължи предимно на частното потребление, което се развиваше много положително благодарение на силния ръст на реалните заплати през последните години, въпреки че в момента темпът се забавя", обяснява Грийвсън.

Допълнителна подкрепа оказват европейските средства и инвестициите в отбранителната индустрия. В същото време промишлеността в региона, която е силно обвързана с германската икономика, продължава да изпитва затруднения заради слабостта на германското производство и вътрешните структурни проблеми, добавя той.

Прогнозата обхваща икономиките на 23 държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа: Албания, България, Беларус, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Казахстан, Косово, Латвия, Литва, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Турция и Украйна.

(Източник: БТА)