Социално-икономическите партньори и потенциалните бенефициенти трябва да участват в подготовката на поканите за подбор на проекти по новите oперативните програми на ЕС. Това ще позволи отпускането на средствата да става в съответствие с реалните потребности на целевите групи и да се обезпечат повече и по-качествени проекти. Около този извод се обединиха участниците в конференцията „Европейски пари за българския бизнес – научени уроци от първия и предизвикателства през втория програмен период“. Конференцията бе организирана от Българската стопанска камара и Професионалната асоциация “Европейски и национални програми за развитие“ (ПАЕНПР). "Евросредствата са своеобразен "допинг", но бизнесът не може непрекъснато да разчита на тях", каза председателят на БСК Божидар Данев. По думите му е важно какво е постигнато благодарение на средствата от ЕС, а не колко пари са усвоени. "Предходният период разглези бизнеса, че европейските пари са донорски и не трябва да се връщат и сега е много трудно тази нагласа да бъде преодоляна”, каза Данев. Според него у българския бизнес има страх от инвестиционни начинания, основна причина за което е, че банковата система оценява много тежко политическия риск в страната. Доказателство за това е, че при над 40 млрд. лева спестявания на населението и бизнеса в банките, лихвите по депозитите са под 1%, а в същото време лихвите по бизнес кредитити са средно 9,8%.

Председателят на ПАЕНПР Атанас Кирчев отбеляза, че около 1/4 от проектите, финансирани по ОП "Развитие на конкуретноспособността на българската икономика", нямат реално никакво продължение след приключване на финансирането. Според Кирчев съфинансирането с над 50% води до т.нар. "инвестиционна безотговорност" у бизнеса и изкривява пазарната среда.

Недостатъчно ясните и категорични критерии за оценка на проектните предложения, твърде голямото забавяне от страна на администрацията на същинската оценка на проектите, както и изключително рестриктивният подход при администрирането на одобрените вече проекти бяха откроени като основни проблеми при изпълнението на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", ОП „Развитие на човешките ресурси“ и Програмата за развитие на селските райони. През приключилия програмен период това бяха трите оперативни програми, чрез които бизнесът можеше да усвоява средства от европейските фондове.

Ето и предложенията, които бяха отправени към администрациите, отговорни за Оперативните програми:

По ОП „Иновации и конкурентоспособност“:

- Подготовката на система от детайлно разработени икономически политики като необходимо предварително условие за подготовка на адекватни схеми за подкрепа;
- Прилагане на конкретни и обективно измерими критерии за подбор на проектите, които да послужат за прецизно насочване на финансирането за най-ефективното и ефикасно реализиране на съответните политики, а не просто за разпределение на средствата;
- По-широко използване на възможностите за аутсорсване на дейности по оценяването, администрирането и/или верифицирането на изпълнението на проектите на с специфични сфери (напр. иновации, енергийна ефективност, и пр.) на външни институции и организации с професионална експертиза в съответните области;
- Съкращаване на времето за оценка на проектните предложения и верифицирането на разходи;
- Навременно провеждане на информационни кампании.

По Програмата за развитие на селските райони:

- Райониране на земеделското производство и на тази база да се получава предимство;
- Финансова помощ да се предоставя само за инвестиции, които са съобразени с конкретните климатични и почвени фактори;
- Въвеждане на предимство за продукция отгледана по методите на интегрирано земеделско производство;
- Редуциране на максималния размер на допустимите инвестиции, от една страна, при едновременно диференцирано увеличаване на финансовата помощ (процента на субсидията), от друга;
- Стриктно спазване на сроковете за обработка на проектите съгласно наредбите;
- Проекти за инвестиции до 200 000 евро да се разглеждат и договорират на регионално ниво

По ОП „Развитие на човешките русурси“

- Прилагане на конкретни и обективно измерими критерии за подбор на проектите;
- Ограничаване до минимум на документите, които се изискват от бенефициентите при кандидатстване и прекратяване на практиката да се искат документи, които са публично достъпни;
- Съкращаване на времето за оценка на проектните предложения и верифицирането на разходи.
- Опростяване на правилата за управление, провеждане на тръжни процедури и отчитане на повечето разходи.
- Увеличаване на размера на авансовото плащане и/или предоставяне на възможност за кредитиране на изпълнението на проекта.
- Навременно провеждане на информационни кампании.