Автор: Милен Великов, HR консултант

Опитът на Милен Великов през последните 10 г. обхваща почти всички позиции от HR-а в няколко различни индустрии. Той е автор на 100 + професионални статии и различен тип изследвания с хиляди анкетирани. Най-мащабното му такова е през 2018 г. с над 2580 участника на тема "Професионалните ценности в България", както и "Какво се случва с работещите след 13-ти март 2020 г.?" с 1918 анкетирани.

Милен Великов е още кариерен консултант, ментор, лектор, гост-преподавател и ентусиаст, отдаден на развитието на хората.

Милен Великов притежава 3 магистърски степени - ,,Управление на човешките ресурси"" в УНСС, ,,Организационно поведение и консултиране"" от СУ ,,Св. Климент Охридски"", както и ,,Социална и организационна психология"" в Нов български университет. Бакалавър е по ,,Икономика и организация на труда"" от УНСС. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development в UK и е сертифициран кариерен консултант - Global Career Development Facilitator. През 2019 г. се сертифицира като Coach към ERICKSON. В момента работи върху своята докторска дисертация на тема "Динамика и взаимовръзки на пазара на труда в България за периода 1992-2021г. - количествени и качествени изменения".

Нека разгледаме няколко фрази, които мнозина от нас са чували или долавяли като смисъл с подобни примери:

• Само с връзки ще се оправя в тоя живот
• Дай някакви връзки да вкараме детето в деЦката
• Явно новият е някой връзкар - вчера дойде без да има свободна позиция, а днес вече е шеф

Ако е валидно националното ни схващане, че корупция има само там, където нас ни няма, то и при връзките май е така. Те са лоша практика, която ни ощетява единствено когато ги нямаме или пък някой ги извади по-големи от нашите. Съществуват и различни нагласи от рода на това, че всички са връзкари, всеки успял е такъв, всеки, който е пред нас, е непременно с точните познанства, които са му обещали да е там, където ние не сме.

Слухове или истина?

Нека уточним няколко понятия, за да стане по-ясно кое е или какво не е темата тук.

• Контакти - Изключително важно е да имаш такива, особено, ако се основават на общи цели, сходни ценности, припокриващи се посоки, споделена визия или реализирано вече успешно сътрудничество. Хубаво е човек да има широко поле от контакти, които да използва в един (почти) колективистичен социум. Но те не носят непременно нещо полезно по подразбиране, тъй като част от тях са продукт на суха размяна на визитки, дипломатично запознанство или престорено близък разговор, който двете страни са забравили след часове. Понякога даден контакт се "събужда" след години, а всяка една от страните едва помни откъде познава другата и с какво я помни. Може и да не точно така. Мнозина от нас разполагат с контакти на хора, които са ни близки, познати или приятели. Те са под формата на телефонни номера, имена и позиции, мейли, профили в социалните медии. Контактите са работещи, когато са споделени, и вярвате или не, всяка една от страните е готова да се отзове, когато види взаимната полза от другия - днес или утре. Често добрите контакти се превръщат в гаранции за едно, а понякога за препоръки при друго. Контактите са безплатни и не носят нещо повече от това някой да получи дадено име, информация или телефон. Ангажираме ли някой да каже добра дума за нас, това е препоръка.

• Препоръки - Те са следствие на добре установени лични контакти от хора, които имат ясната представа какво можем или в кое сме добри. С две думи - харесват нас като хора и нашата професионална добавена стойност. Често препоръките се основават на интереси - днес аз ще кажа добра дума за теб, утре е твой ред. Страната, даваща препоръка, стъпва на положителния си опит с нас, донякъде гарантира за това, което сме в нейните очи и са наш гарант, независимо от ролята ни - на доставчик, партньор, служител, работодател или нещо друго. Препоръката може да е писмена, може да устна. Може да е поискана, а може и да не е. Може да е разгласена или да остане тайна. Тя има своите лимити - препоръчващият дава мнение, споделя своята гледна точка, донякъде се застъпва (има и такива, които целенасочено отбягват това), но финалното мнение има последната инстанция - позиция или човек. Той решава дали да се вслуша в препоръката, дали да я вземе предвид, или я игнорира, защото не винаги даващия препоръка е фактор, който буди доверие или би могъл да е някой, на който не може да му се откаже. Понякога от дадена препоръка може да пострада и самият препоръчан, особено ако препоръчващия е малко по-агресивен, досаден или изискващ или няколко човека са се ангажирали да го препоръчват в еднаква посока. Има и препоръки, на които отсрещната страната не може да откаже, защото е "помолен". Липсата на избор за това дали да приеме или откаже, квалифицира процеса като "връзка", а може просто да изкарва допълнителни доходи.

• Връзки - Това е прекия път към този, който взима финални решения, или негови посредници, които твърдят, че без тях работата няма да стане. Често той не познава лично разчитащия на неговата помощ. За него той е човек в нужда или хора, които са принудени от система, бюрокрация или правила и са готови да си платят за услугата. При връзките се търси ясен и измерим резултат - да се направи това, да се побутне друго, да се случи трето, за да стане нещо точно такова, каквото си го представяме. Винаги връзките са за сметка на някой друг - този на опашката, другия в списъка или третия, който бива игнориран, за да се "даде шанс" на някой, който може да си го позволи. Това може да са хора, може да са фирми или институции. Понякога, търсенето на връзки е породено от факт, че някой си някога е установил подобен начин на работа или човекът/институцията, която е отговорна за дадено решение има нужда да бъде "помолена" отгоре или платено под масата. Често всичко това е свързано с корупция, дребни подаръци, защото "ние бонбони не пием" или нещо друго в което един дава, за да получи по-специално внимание или отношение. Кръгът е порочен, особено, когато уповаващия се на връзки дава, без да му искат или просто ей така - за да почерпи някой, че си е свършил работата (при лекарите е така). А, очаквания за това има във всяка една страна и всеки по веригата, вкл. посредниците. При други ситуации, връзките са целенасочено търсени, за да се избегнат прекалено дълги срокове, прекомерни изисквания, определен човек/хора, спестяване на разходи или просто да се изпреварят останалите. И това се плаща - в пари, услуги, подаръци, вече изпълнени или обещани ангажименти, облечени през това да имаш необходимите контакти, които елегантно стават препоръки на които не може да се откаже и така до следващия казус. Връзките пораждат корупция и водят до зависимости, често са и за сметка на някой друг.

Омагьосан кръг с липса на виновни, които почти никога не се чувстват такива. Всички се оправдават с обстоятелствата, никога с изборите, които правят. За последиците - никой не мисли, защото целта оправдава средствата. Дали и тук е така?

Връзките са на почит там, където сроковете са по-дълги (администрация, която дава разрешителни, санкционира или разполага с важна информация, свързана с имотни или друг тип регистри), по-консервативни институции (съд, болници и полиция) или търсенето е по-голямо от предлагането (училища, детски градини). Там, където е хубаво да си със силните на деня (на ниво малко населено място, общинска администрация), без значение от коя партия са, що за идеология изповядват, или там, където има досег до различни проекти, европейско или държавно финансиране - където има пари и вратички. Където може да има дефицит на публичност или компании, които се славят с това, че имат по-добри условия за своите служители. Връзките също имат елемент на зависимост - в миналото, настоящето или в бъдещето. В по-малките населени места е силно застъпен този елемент в решаването на битието, затова и донякъде по места има местни големци, които или са недосегаеми, или все са "късметлии", или локални съдници, които могат да решат проблемите на всеки. За останалите, които не са сред тях, това е прекия път към апатията - липсата на справедливост и двоен стандарт. Но и необходимо зло, което решава проблеми срещу заплащане.

Защо непременно връзкарството да е нещо лошо?

Защото винаги е за сметка на някой друг - конкурент, държава или този, които е принуден да търси подобни методи поради нагласите за такава практика. Защото този, който се уповава на тях, вярва, че ако не е той, друг ще го направи. Защото вярва, че е част от нещо, което не е измислено от него - не знае кога е началото, не вярва, че ще има и край. Защото и в другите държави имало подобно нещо и щом е така, значи тази практика не е непременно лоша. Защото, ако няма необходимите връзки, ще бъде смачкан, ще бъде нарочно забавяна работата му, ще му се пречи и няма да успее да се реализира - той или бизнеса който управлява. Защото допринася за корупцията, докато не го хванат и учудено запита защо лобизмът не е регулиран. Защото и другите го правят, а той не е балама.

Какво мислят хората по този въпрос?

Смятате ли, че в България, всичко става приоритетно и значително по-лесно само ако имаш необходимите връзки?[1]

Да - 67%

Не - 4%

Може би, но не важи за всичко - 28%

Не мога да преценя - 1%

Над 90% от всички анкетирани смятат, че наличието на връзки ще облекчи живота на всеки, който иска да оцелее или успее в България. Да, вероятно не за всичко се изискват такива (едно време и портокалите и Москвичите са били с връзки, но сега не са), но нали така сме научени - да търсим най-малкото съпротивление, да си платим (ако трябва), да е по-лесно и с значително по-малко усилия.

В последно време мои познати търсиха с различна успеваемост връзки за детски градини, ваксини, болници, лекари, работа в определени компании, институции...Донякъде защото така са научени, така вярват, че работят нещата в XXI в., или защото така са принудени от представители на тези, които се занимават с това. Често недоволни и неудовлетворени от своята работа, но с възможност за чесане на затлъстялото си его и докарване на допълнителни (понякога основни) доходи за сметка на някой друг.

Или пък май сме принудени да се уповаваме на това вечно да разчитаме на нечии връзки? Нищо, че те са прекия път до корупцията, а държавата ни е все на челните места по този показател, но не допринасяме ли и ние с това? Дали мисленето ни не ни тика нарочно все натам? Пари, подаръци, зависимости...връзки. Дали все още е вярно твърдението, че "човек е човек, само, когато е човек на по-голям човек"?

Отново до манталитет опираме без особено значение от поколението.

[1] Брой на анкетираните: 978 души, период на анкетата: месец май 2021 г., канал: LinkedIn