Наред с последиците от войната в Украйна, агресивното затягане на паричната политика в световен мащаб и постоянната инфлация очертават мрачни перспективи за развитието на икономиките.
В краткосрочен план е установен режим на стагфлация, при който почти липсва растеж, а цените нарастват бързо. Междувременно перспективите за глобална рецесия стават все по-реални, прогнозират от "Кофас".
Предвид споменатите глобални тенденции, "Кофас" преразгледа прогнозите си за световния растеж за следващата година - той ще бъде под 2%, както беше при кризите през 2001 г., 2008 г., 2009 г. и 2020 г.
Перспективите пред Европа се влошават най-силно, подчертава компанията. Енергийната криза се задълбочава и Старият континент се подготвя за нови мерки срещу Русия заради войната в Украйна и за пестене на енергия.
Независимо дали става дума за "доброволно" ограничаване на потреблението (преустановяване на дейности, който са нерентабилни поради разходите за енергия) или за налагане на норми от страна на правителствата, това със сигурност ще доведе до намаляване на производството и спад на БВП.
"В България ситуацията е още по-нестабилна предвид политическите и социални рискове, които наблюдаваме вече месеци наред. Ние в "Кофас" не оценяваме начина на реализиране на определени политики, но наблюдаваме и анализираме резултатите от тях. На база на това мога да кажа, че енергийната несигурност в страната определено ще повлияе негативно върху бизнеса в следващите месеци, а ефектите ще се усетят и през 2023 г.", коментира Пламен Димитров, управител на "Кофас България".
Централните банки засилват борбата срещу устойчивата инфлация
През последните няколко месеца се наблюдава трайно висока и все по-широко разпространена инфлация в развитите и нововъзникващи икономики. В тази обстановка централните банки продължават да бъдат решително агресивни и повечето от тях се върнаха към невиждани през последното десетилетие нива на основните лихвени проценти.
Например това лято Федералният резерв на САЩ повиши основния си лихвен процент три пъти поред със 75 базисни пункта. Тази агресивност води до засилено затягане на паричната политика в други страни (особено в тези с възникващи пазари) с цел да се спре обезценяването на валутите им спрямо щатския долар.
Подобно затягане на паричните и финансовите условия, ако продължи със сегашните темпове, ще застраши глобалния растеж и финансовата стабилност. То помрачава и перспективите пред световния строителен сектор. Цените на индустриалните метали и дървесината спадат постоянно през последните месеци, като отчитат спад съответно с 20% и 60% от началото на годината, което понижава рейтинга, изчисляван от "Кофас", на тези сектори в няколко географски области.
Противоречащи си цели между фискалната и паричната политика
Макар че централните банки са решени да се борят с инфлацията с всички възможни механизми, много от тях са изправени пред конфликт на цели с фискалната политика на своята страна/регион. Националните правителства, които се борят срещу свиването на активността, действително увеличиха броя на мерките за подкрепа на покупателната способност на домакинствата и на паричните потоци на предприятията. Резултатът ще бъде потенциално голям риск за публичните финанси: увеличаване на публичния дефицит и рязко нарастване на разходите за финансиране.
