Годишната инфлация в България ще се забави до 3,1% в края на 2024 г. и 2,5% в края на 2025 г., прогнозират анализаторите от компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes). Така средногодишната инфлация за двете години у нас се очаква да бъде 2,8%.
"Ако тази наша прогноза се сбъдне, България би отговаряла на сегашния критерий на Европейската централна банка (ЕЦБ) средното ниво на инфлация на база хармонизирания индекс на потребителските цени да не надхвърля референтната стойност за ценова стабилност от 3,3%. Дори това да се случи, е малко вероятно страната да се класира за еврозоната. Причината е, че референтната стойност се определя на база на трите държави в Европейския съюз с най-ниската инфлация. А нашето очакване е там инфлациятапаралелно също да намалява до края на 2025 г. и, съответно, контролният праг за България също ще се понижи осезаемо", коментира д-р Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz Trade.
Това се обяснява с очакването за намаление на цените на енергийни и неенергийни индустриални суровини през 2024 и 2025 г., което ще бъде фактор за спад на инфлацията както в България, така и в останалите държави от ЕС.
Анализаторите на Allianz Trade обръщат внимание, че у нас най-сериозен принос за низходящата тенденция имат цените на енергията и хранителните стоки. За това допринася и успокояването на нивата на средната заплата, както и задържането на цените на вноса. Възходящ тренд може да се очаква обаче в сектора на услугите заради продължаващо покачване на заплатите и очакваната отмяна на диференцираната ставка от 9% ДДС за ресторантьорския бранш.
Въпреки песимистичната прогноза за присъединяването на България към еврозоната в близко бъдеще, анализаторите на Allianz Trade запазват добрите перспективи за развитието на българската икономика през 2024 и 2025 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да нарасне с 2,1% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г.
Въпреки че ръстът на частното потребление може да се забави, вътрешният пазар ще остане основният двигател на растежа, благодарение на възстановяването на публичните разходи и стабилната инвестиционна експанзия. Очаква се в отговор на възобновеното външното търсене износът да се разшири умерено през 2024-2025 г. след спада през 2023 г. Предвижда се фискалният дефицит да достигне малко под 3% от БВП както през 2024 г., така и през 2025 г., спрямо 1,9% през 2023 г., движен от разходите за пенсии и заплати.
Държавният дълг ще нарасне до около 26% от БВП до 2025 г. Така оценката на експертите на Allianz Trade e, че по отношение на тези показатели България може да изпълни фискалните критерии от Маастрихт за приемане на еврото.
Тази умерено положителната прогноза за икономиката на България има особена тежест в контекста на изводите, направени в регулярния доклад на Allianz Trade за световната икономика към края на първото шестмесечие на 2024 г. Според тях рискът от рецесия продължават да съществува в еврозоната и се увеличава в САЩ. Експертите прогнозират ръст на БВП на глобално ниво от 2,8% през 2024 г. и 2025 г.
Според прогнозата растежът ще се забави до 1,7% в САЩ и може да достигне максимален потенциал от 1,4% в еврозоната през 2025 г. За Китай очакваният ръст на БВП през 2025 г. е 4,3 % през 2025 г.
"От една страна, България изглежда стабилно поставена на международната икономическа карта. От друга обаче, перспективите пред членството в еврозоната и съществуващият риск от рецесия в Европа и САЩ трябва да увеличат бдителността на българския бизнес. Компаниите трябва да са готови за различни сценарии, особено експортно ориентираните, които търсят и разчитат на чужди пазари", обяснява Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, която вече развива дейност под търговската марка Allianz Trade.
Сред основните рискове пред глобалната икономика са повишената несигурност в "супер изборната" година в над половината от държавите по света, както и продължаващите глобални конфликти.
Според песимистичния сценарий може да се очаква забавяне на растежа на глобалната икономика с 1,5 процентни пункта и повишаване на инфлацията, което би запазило лихвените проценти по-високи за по-дълго време.
