Европейският съюз (ЕС), който традиционно има водеща роля в глобалата търговия, е на кръстопът за своето икономическо бъдеще. Само с решителни реформи Европа може да запази глобалната си позиция и тежест.
Във време на нарастващи геополитически предизвикателства, със заявката за постигане на технологичен суверенитет и продължаване на прехода към зелена икономика, шансът за успех зависи от това ЕС да заложи на пазарно ориентирана стратегия за търговия.
Това се посочва в доклада "Европа в глобалната надпревара: Освобождаване на търговията", посветен на търговската политика на ЕС в контекста на нарастващите геополитически предизвикателства. Докладът се представя в България от Института за пазарна икономика (ИПИ). Докладът е част от инициатива на независима мрежа от дванадесет водещи мозъчни тръста от цяла Европа за очертаване на набор от политики за бъдещето на Европа.
Преориентиране към пазарно ориентиран подход
Икономиката на ЕС продължава да е силно отворена и да разчита на достъп до международните пазари, но ако сегашните трендове се запазят, Европа ще създава едва 10% от глобалния БВП към 2050 г.
Противно на силната реториката за случваща се деглобализация, световната търговия продължава да расте през последните години. ЕС може да се възползва успешно от растежа в много от бързо развиващите се икономики, ако възприеме по-гъвкави, пазарно ориентирани политики.
Вместо да залага единствено на стопанска автономия, ЕС следва да насърчава диверсификация в търговските си партньори и да намали разходите за спазване на регулациите, които ограничават конкурентоспособността на малките и средни предприятия (МСП). Съчетаването на тези политики с преформатиране на "зелената сделка" на база на пазарни подходи и икономическа рационалност може да стимулира инвестиции и повече продуктивност на индустрията.
Технологичен суверенитет и пазарен баланс
Стремежът към технологичен суверенитет е важен за цифровата сигурност на ЕС, но трябва да бъде балансиран с принципите на отворения пазар. Законодателни актове за защита на личните данни, цифровите пазари и цифровите услуги налагат значителни административни тежести върху предприятията, особено върху МСП, което намалява тяхната конкурентоспособност.
Законодателният акт за чиповете от 2023 г. е пример за опит да се намали външната зависимост, но рискува да създаде свръхпроизводство и търговски конфликти с водещи партньори по веригата на стойността
Премахване на търговските бариери
Въпреки че отвореността на ЕС в световната икономика, показателите за свобода на търговията сочат влошаване както по отношение на налаганите мита, така и при нетарифните регулаторни бариери. Бавните и сложни процеси при договаряне на споразумения за свободна търговия възпрепятстват развитието на нови икономически партньорства.
За да се засили либерализацията на търговията, авторите на доклада препоръчват:
-Ускоряване на процеса по договаряне и ратификация на търговски споразумения;
-По-ефективно използване на Съда на ЕС за преодоляване на вътрешните блокажи;
-Официализиране на временни търговски мерки, подобни на тези с Украйна, в устойчиви споразумения;
-Баланс между зелена политика и конкурентоспособност.
Въвеждането на механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) е ключова стъпка към намаляване на въглеродния отпечатък, но прилагането му изисква оптимизация. Предприятията, особено вносителите, са изправени пред високи административни разходи, а конкурентоспособността на износителите е застрашена от по-високите разходи за въглеродни емисии спрямо чуждестранните конкуренти. Затова анализаторите препоръчват ЕС да:
-Намали административната тежест за бизнеса;
-Разшири обхвата на безплатните квоти за въглеродни емисии;
-Въведе механизъм за отстъпки при износ за въглеродно интензивните отрасли.
Особено внимание изисква селското стопанство, което е изправено пред двойно предизвикателство: високи екологични изисквания и засилена конкуренция от страни с по-леки регулации. ЕС трябва да се стреми към постепенна реформа на общата селскостопанска политика чрез премахване на неефективните субсидии и насърчаване на иновациите за устойчиво развитие.
Пазарно ориентираните реформи в търговската политика на ЕС са от съществено значение за укрепване на конкурентоспособността му в динамичната глобална икономика. Чрез насърчаване на отворен, гъвкав и иновативен подход ЕС може да затвърди позицията си като ключов играч в международната търговия и да постигне устойчив икономически растеж.
