Въпреки че зелените инвестиции набраха скорост през последните години, остава да се запълва празнина от 406 милиарда евро годишно, за да се постигнат целите на ЕС за климата до 2030 г. Това се заключава в ново изследване, цитирано от esgnews.bg.
Докладът за европейския дефицит на инвестиции в климата е изготвен от Института за икономика на климата (I4CE), независим мозъчен тръст, председателстван от Жан Пизани-Фери, бивш главен съветник на френското правителство.
Докладът е първият по рода си, който изчерпателно проследява публичните и частните инвестиции в икономическите сектори, считани за ключови за целите на ЕС за декарбонизация - енергетика, сгради и транспорт, предава Euractiv.
Според изследването най-малко 813 милиарда евро са необходими годишно в 22 икономически сектора, за да се постигне целта на ЕС за декарбонизация - 55% нетно намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Недостиг
Въпреки че зелените инвестиции са се увеличили през годините, те в момента не достигат целта за 2030 г., установяват изследователите.
Тъй като инвестициите в реалната икономика достигат 407 милиарда евро през 2022 г., това оставя европейски дефицит на инвестиции в климата от 406 милиарда евро годишно, или 2,6% от БВП, посочват изследователите. В документа се добавя, че инвестициите трябва да се удвоят, за да може ЕС да достигне климатичните си цели към 2030 г.
Финансови трудности
Министрите на финансите на страните от Европейския съюз (ЕС) се срещат в Гент, Белгия, за да обсъдят икономическите перспективи, включително бъдещите политики на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), на работна сесия с бившия шеф на Европейската централна банка Марио Драги. На него беше възложено през септември да подготви доклад за бъдещето на конкурентоспособността на Европа.
Перспективата е доста мрачна, като най-голямата икономика в еврозоната, Германия, се очаква да влезе в рецесия през това тримесечие, а Франция намали прогнозите си за растеж. Комисията също занижи очакванията си за икономическия растеж през годината.
Според I4CE запълването на празнината в зелените инвестиции ще изисква "всеобхватен подход", включващ регулации, политики за ценообразуване на въглеродните емисии и известно допълнително публично финансиране от ЕС.
Това ще изисква справяне с политически въпроси, като ограниченията, наложени от фискалните правила на ЕС върху националните разходи, ролята на фондовете на ЕС в подкрепа на зелените политики, както и дебата за потенциални нови източници на финансиране от ЕС, подчертава се в доклада.
Реформа
Страните от ЕС се споразумяха за реформа на правилата за разходите по-рано този месец. Те обаче предоставиха само ограничено допълнително пространство за зелени инвестиции под натиска на страни като Германия, които искат да възстановят строгите правила за разходите на ЕС. Т.нар. Пакт за стабилност и растеж, който ограничава дълговете и дефицитите на страните членки, беше прекратен по време на пандемията от COVID-19 и енергийната криза, а държавите още не могат да се споразумеят за реформа на правилата.
Европейската комисия трябва да оцени по-добре и да се справи с дефицита на инвестиции в климата на ЕС или рискува Зелената сделка да не изпълни своите икономически, социални и екологични обещания, предупреждават от I4CE в своя доклад.
Предвиждат се нови потенциални източници на финансиране, като например продължение на плана за 800 милиарда евро "Следващо поколение ЕС", стартиран след пандемията от коронавирус, който въведе съвместен дълг на ЕС за първи път. Всички тези решения обаче изискват политическа подкрепа от 27-те членки на блока.
Самата Европейска комисия признава, че ще са необходими огромни инвестиции за постигане на целите на ЕС в областта на климата. Според Брюксел общо 1,5 трилиона евро ще са необходими годишно между 2030 г. и 2050 г., за да се постигне целта на ЕС за нетни нулеви емисии в енергетиката и транспорта.
