Българската народна банка (БНБ) завиши очакванията си за българската икономика през тази година, но ги намали за следващата. В своята ревизирана макроикономическа прогноза централната банка залага реален растеж с 1.9% през 2023 г. и 2.8% през 2024 г. В първия случай повишението спрямо оценките от юни е с 0.9 пр. пункта, а във втория - намаление с 0.5 пр. пункта.
Експертите на банката обаче посочват, че изчисленията са правени преди избухването на войната между Израел и Хамас и това, заедно с неизвестността около бъдещите лихвени движения, крие голям риск за неизпълнение на прогнозите.
След ревизията за догодина, очакванията на БНБ се отдалечават от тези на финансовия министър Асен Василев, върху които е изчислил държавния бюджет за 2024 г. Все пак оценките на централната банка остават значително над прогнозата на Европейската комисия за едва 1.8% реален растеж догодина.
По отношение на икономическия растеж, Асен Василев е категоричен в своите прогнози за растежа и съответно за запазването на пределния дефицит от 3%.
"Ако нямаме салдо 3% тази година и не постигнем салдо 3% догодина, това означава една основните заявки на кабинета за еврозоната да бъде провалена. Такова нещо ако се случи, аз директно си отивам, но аз лично не вярвам, че ще се случи. Работим много усилено, за да не се случи", каза Асен Василев в интервю за bTV отпреди десетина дни.
Тогава той заяви, че Европейската комисия греши в своите изчисления, тъй като не познава спецификите на страната. Дори изтъкна грешките на Брюксел през годините досега по отношение на българската икономика.
Какво очаква БНБ?
Прогнозата на БНБ за основните макроикономически показатели е изготвена към 10 ноември 2023 г. и се основава на допускания за развитието на глобалната икономическа активност към 30 август 2023 г. и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 октомври 2023 г.
В доклада се посочва, че рисковете пред глобалните икономически перспективи продължават да нарастват, като военният конфликт между Израел и Хамас увеличи допълнително геополитическото напрежение.
Текущите допускания за развитието на глобалната икономическа активност, които са изготвени преди военния конфликт между Израел и Хамас, предполагат, че отрицателен шок във външното търсене на стоки и услуги от България ще се реализира главно през третото тримесечие на 2023 г., но той ще бъде ограничен и краткотраен. В резултат растежът на външното търсене през 2023 г. ще остане сравнително слаб в исторически план, но ще се засили отново в началото на 2024 г., като се повиши от 1.1% през 2023 г. до близо 3% през 2024 и 2025 г.
Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини ще се понижат спрямо предходната година, но при храните и петролните продукти те ще останат по-високи в сравнение с 2021 г. Допусканията предполагат, че през 2024 и 2025 г. претеглените по значимост за международната търговия на България цени в евро на основните суровини ще нараснат с 2 - 3% на година.
Очакванията са през четвъртото тримесечие на 2023 г. тенденцията към повишаване на лихвените проценти на ЕЦБ да бъде преустановена, последвана от постепенен спад през останалата част от прогнозния хоризонт.
През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП в България да възлезе на 1.9% (спрямо 3.9% през 2022 г.), за което ще допринасят едновременно вътрешното търсене и нетният износ, докато изменението на запасите се предвижда да има силен отрицателен принос. Подобряването на вътрешното търсене ще се определя от растежа на крайните потребителски разходи, подкрепяни от нарастващите заплати, повишения размер на пенсиите и другите социални трансфери, както и от ниската склонност на домакинствата към спестяване", пише БНБ в макроикономическия си доклад.
Положителният принос на нетния износ отразява прогнозирания по-силен спад на вноса спрямо износа на стоки и услуги, като динамиката на вноса е силно повлияна от понижението на натрупаните запаси в икономиката през второто тримесечие на годината. Фактори, които се очаква да ограничават износа на стоки през 2023 г., са влошаването на глобалната икономическа активност и проявлението на специфични за страната фактори.
Прогнозираме растежът на реалния БВП да се ускори до 2.7% през 2024 г. и до 3.6% през 2025 г. най-вече поради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката, както и поради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, определено главно от заложените допускания за изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), пише в прогнозата си институцията.
Тя очаква годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се забави до 6.1% в края на 2023 г. най-вече поради проявяването на базов ефект от силното нарастване на потребителските цени през предходната година. Средно за 2023 г. прогнозира общата инфлация да възлезе на 8.8%, като в краткосрочен план очакваме проинфлационният натиск, произтичащ от нарастването на разходите на фирмите за труд, задълбочаващия се недостиг на работна сила и силното частно потребление, да остане значителен и да продължи да оказва влияние за ограничената степен и скорост на пренасяне на понижаващите се международни цени на суровините върху крайните потребителски цени в България.
В резултат на това в края на 2023 г. базисните компоненти и хранителните продукти ще имат най-висок положителен принос за общата инфлация, следвани от стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия.
"Очакваме темпът на нарастване на ХИПЦ да се забави до 3.1% в края на 2024 г. (при средногодишна стойност от 4.3%) и да остане на това ниво и в края на 2025 г. (при средногодишна стойност от 3.1%)", пише в доклада.
Рисковете пред прогнозата
Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 и 2025 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий предвид задълбочаващите се глобални геополитически конфликти и все още нереализиралите се в пълна степен ефекти от затягането на монетарните условия в Европа и в САЩ. В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и за усвояване на европейски средства, различни от тези по НПВУ, както и от засилване на пренасянето на ефектите от повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ върху българската икономика.
По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват рискове предимно за по-голямо нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен период. Тези рискове произтичат от евентуалното реализиране на по-високи от заложените в техническите допускания международни цени на енергийни и неенергийни суровини вследствие на нарастващото геополитическо напрежение в световен мащаб. Възможността за по-съществено пренасяне от страна на фирмите на по-големите разходи за труд върху крайните потребителски цени в среда на исторически висок недостиг на работна сила е предпоставка за реализиране на по-висока от прогнозираната базисна инфлация. Други рискове са свързани с потенциално по-големи спрямо заложените в прогнозата увеличения на административно определяните цени.
