С 5 млрд. лв., или с 3.3% са нараснали общите задължения на българските фирми през 2011 г. спрямо 2010 г., достигайки 163 млрд. лв, показва последното проучване на Българската стопанска камара за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор. Над 107 млн. лв. от тях, или 66%, са междуфирмени вземания, като най-тревожното е, че 80% от тях са просрочени.
„Междуфирмени кредити винаги ще има. Не самият размер на задлъжнялостта е толкова тревожен, тъй като колкото по-добре работи една икономика, толкова по-голяма е задлъжнялостта, включително и междуфирмената. Тревожно е това, че вече близо 80% от тази междуфирмена задлъжнялост е просрочена.’’, коментира зам.-председателят на бизнес организацията Камен Колев. По думите му, именно постоянният ръст на несъбраните междуфирмени кредити спъва икономическия растеж и прави фирмите уязвими на фалити, особено що се отнася до малките и средни предприятия.
По отношение на междуфирмените кредити се наблюдава и ръст на задълженията групата на асоциирани и смесени предприятия, което е свидетелство за укриване на доходи, обясни председателят на БСК Божидар Данев.
Друга негативна тенденция е бавното нарастване на приходите от продажби на предприятията спрямо техните задължения. Към 31 декември 2011 г. задълженията надхвърлят приходите с около 70%, което разкрива опасност от възпроизвеждане на дълговете в бъдещи периоди поради невъзможността за тяхното обезпечаване. В същото време, по-голямата част от предприятията в нефинансовия сектор на икономиката са счетоводно декапитализирани. Задълженията на всички предприятия към края на 2011 г. са над 70 % по-големи от собствения им капитал. Особено тревожно е положението в предприятията, пласирани на фондовата борса. Сериозното обезценяване на акциите на тези предприятия през 2008 и 2009 г. допълнително оказва негативно въздействие върху техния рейтинг и потенциал за развитие, коментират експертите на стопанската камара.
През 2011 г. има значително увеличение на краткосрочните задължения. Към края на 2011 г. те са 88.7 млрд. лв. Спрямо края на 2010 г. увеличението е с 6 млрд. лв. (7,2 %). Това показва, че дейността на нефинансовите предприятия все повече се затруднява от недостатъчните оборотни средства, с които те обслужват производствената си дейност.
По сектори на икономиката, най-задлъжнели са предприятията в сектора на търговията, следвани от тези в сферата на недвижимите имоти, строителството, енергетиката, транспорта, далекосъобщенията и хранителната промишленост. Най-често фирмите дължат пари на своите доставчици, като след това се нареждат банките и свързаните фирми. Същевременно намаляват данъчните задължения на компаниите.
Според Божидар Данев, в България бизнесът и населението са станали заложници на финансовата стабилност. „Ниският външен дълг е признак за финансовата стабилност на страната, но паралелно с това корпоративният дълг е изключително висок”, обясни той, допълвайки, че във всички европейски страни ситуацията е точно обратната.
Продължава и тенденцията държавата и общините да генерират междуфирмени задължения, но в по-малка степен в сравнение с 2010 г. Балансите на нефинансовите предприятия към 31.12.2011 г. показват, че от ведомства, държавни и общински предприятия имат вземания за изпълнени,нонеразплатени поръчки, на стойност 440 млн. лв. Данъците за възстановяване са 1,8 млрд.лв. Тази сума съставлява 2% от междуфирмената задлъжнялост на нефинансовите предприятия към края на 2011 г.
В края на 2011 г. просрочените задължения на държавата са в размер на 377 млн.лв., от които 170 млн.лв. са на държавния бюджет и 207 млн. лв. - на общините. Към 30.09.2012 г. задълженията на държавата са в размер намаляват до 287 млн.лв., от които 11 млн.лв. от държавния бюджет и 176 млн.лв. от общините.
За 2012 и 2013 г. от работодателската организация не очакват намаление на задлъжнялостта на българските предприятия. За това свидетелстват както данните от годишната анкета на БСК за състоянието на бизнеса, така и очертаващата се стагнация в развитието на икономиката, намаляващите продажби на вътрешния пазар и затрудненият достъп до финансиране. Влияние върху финансовото им състояние ще оказва и постепенното намаление на износа като фактор за икономически растеж на страната, посочват експертите.
От организацията алармираха и за некоректното транспониране от страна на българските власти на Директива 2000/35/ЕО относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки. Според Данев в българското законодателство не са вкарани редица от европейските разпоредби, като на първо място не е имплементирана забраната за отложени плащания. Не е предвидена и възможността неправителствения сектор да атакува такива забавяния.
В посока на справяне с проблема с огромната корпоративна задлъжнялост, от БСК подчертаха необходимостта от създаване на клирингова къща за изчистване на междуфирмени задължения (вкл. с възможности за факторинг) с капитал, предоставен от държавния бюджет, банките или на основата на публично-частно партньорство. По думите на Божидар Данев финансовият сектор няма как да бъде държан настрана от проблема, тъй като голяма част от българските банки , независимо от привидната си финансова адекватност, са се превърнали от търговски в инвестиционни институции и държат много токсични и рискови кредити в портфолиото си.
