Дни след скандала за прехвърляне на пенсионните вноски в НОИ, друго предрложение на правителството взриви общественото мнение и дори коалицията. Кабинетът на Бойко Борисов предложи държавата да емитира 16 млрд. лв. дълг в рамките на следващите три години. Предложението дойде лично от министъра на финансите Владислав Горанов, според когото 12 млрд. лв. от заема ще бъдат за изплащане на стари задължения, а с останалите 4 млрд. лв. ще се финансират бюджетните дефицити до 2017 г.
Планираният дълг е в размер на 8 милиарда евро. Той трябва да бъде взет в 3-годишен период - от 2015 до 2017 г. Лихвата е 10% годишно.
Това предложение за външен дълг взриви опозицията и постави под напрежение коалицията на сегашното правителство. Според основната опозиционна партия БСП, със заема ГЕРБ се опитва да купи местните избори, които ще са наесен. От БСП смятат, че няма цифра от 12 млрд. лв. за плащане на дълг през следвщите три години. Техните експерти представят числа между 6.8 млрд. лв. и 8.2 млрд. лв. дълг, които трябва да бъдат рефинансирани. Според тях, в сметките си Горанов е включил облигациите, които емитира Фондът за гарантиране на влоговте в България (ФГВБ) в размер на 2.7 млрд. лв. и 900 млн. лв., дадени за помощи на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Според лявата опозиция тези пари трябва да бъдат върнати в хазната през следващите три години и не би трябвало да се включват в този заем.
От БСП се опитаха да предизвикат протести срещу заема, като дори в стил флаш моб представиха напечатани банкноти с лика на министър Горанов, всяка с номинал 10 000 лв. Според тяха толкова трябва да връща всеки български гражданин през следващите 30 години.
"Без информация за какво ще бъдат използвани парите, с лъжите в цифрите, с нарушение на закона, с това, че парите не отиват до българския производител и неговите трудови ръце, ние не сме съгласни", каза Румен Гечев от БСП.
„На фона на Владислав Горанов, Симеон Дянков изглежда наистина един симпатичен човек, който ни предлагаше пица, макар и постна. Горанов иска да изяде нашата пица”, коментира депутатът от БСП Мая Манолова по повод поемането на външен дълг за 16 млрд. лв. за периода 2015 - 2017 г.
Друг проблем според лявата партия е една от банките, която е избрана за емитиране на заема, а именно HSBC. През последната седмица стана ясно, че банката е спомогнала за укриване на данъци на физически и юридически лица от десетки държави. За България сумата е в размер на 340 млн. евро, като само за едно юридическо лице в сметката има 240 млн. евро.
"В някаква късна доба, някъде, някой се е договорил как ще бъде сключен договорът и при какви комисионни. Изключително смущаващо е това, че толкова съдбовно решение се взима на коляно, с подпис на министрите", каза още Румен Гечев от левицата.
От ДПС също изразиха резерви към проекта, но дадоха сигнали, че поне може би няма да гласуват срещу него. Те припомниха, че когато кабинетът Орешарски трябваше да гласува 1 млрд. лв. нов външен дълг, тогавашната опозиция и сегашните управляващи изкараха хората на протест и предизвикаха ситуацията с „белия автобус”. Според ДПС обаче заемът е нужен, макар и не в такива колосални размери.
Предложението за нов външен заем вся раздор и в коалицията на четирите партии. Основната причина за това е, че финансовият министър Горанов представи предложението си в последния момент или както се казва „в 12 без 5”. Според източници от ГЕРБ министърът е поел сериозни критики лично от премиера Борисов за тази си постъпка. Самият Борисов обаче неистово защити заема като дори заплаши, че ще подаде оствка, ако той не бъде гласуван. Незнайно защо обаче той обвърза предстоящата емисия и със състоянието на НЕК, чиито дългове са над 3 млрд. лв.
„Различни вариантни има, може би с държавно гарантиран заем ще им изчистя сметките и от там нататък 1 лев който направи разход повече, да отива да се занимава с прокурор”, каза премиерът Бойко Борисов.
Най-силна критика срещу външния заем от коалиционните партньори отправиха от Патриотичния фронт (ПФ) и АБВ. Двете формации обявиха, че ще гласуват против представените от министъра параметри за дълга. Техните доводи бяха, че представените от министъра данни за рефинансиране на дълга не отговарят на данните от официалните институции – Министерство на финансите и БНБ. Освен това от двете партии смятат, че финансирането на дефицита трябва да става година за година, а не за три години напред. При доводите на двете партии има известни разлики, като Патриотичният фронт повече набляга на сумата за дълга, а АБВ – за дефицита, но и при двете формации основният проблем е несъгласуването на предстоящия банков заем.
"Ние не сме машинки за гласуване. Мислим, разсъждаваме, питаме и тогава преценяваме. Няма извиване на ръце. Това, което разбрахме от вчерашната кратка среща с господин Горанов, че от тези 16 милиарда, 12 са за покриване на стар дълг, без което няма как да избягаме. Няма какво да се лъжем, старите задължения трябва да се покриват", каза съпредседателят на ПФ Красимир Каракачанов.
Паричният фронт и председателят му Валери Симеонов отложиха през седмицата разискванията по ратификацията на заема от 16 млрд. лева. Председателят на групата е категоричен, че от коалицията не са давали списъци с хора за назначения на премиера Бойко Борисов срещу подкрепа за заема. Той напомни, че ПФ е декларирала, че няма да предлага хора за ръководни постове.
„Ако имаше инвестиционна стратегия, която да предшества това споразумение, можеше и да бъдем убедени да го подкрепим, но сега просто одобряваме една сума, която не е никак малка. За мен най-доброто решение бе да се направи нов договор след публичен и професионален дебат и залагане на нови параметри. Ако има няколко милиарда лева, предвидени за покриване на бъдещи бюджетни разходи-дефицити, трябва да се разбере каква ще бъде тази инвестиционна политика по сектори”, каза лидерът на партията АБВ Георги Първанов. Той подчерта, че АБВ няма да търгува с гласовете си и няма да играе в каквито и да е схеми.
Що се отнася до Реформаторския блок, при тях също имаше известно претеснение за този заем, като основните проблеми, освен несъгласуваност, са гаранциите за използване на парите по предназначение. Реформаторите силно са притеснени, че заложените пари за дефицит ще притиснат правителството той да се повишава и през следващите години. Освен това те настояват за по-бързо връщане на заемите, отпуснати на ФГВБ и ПИБ.
„Предложеното решение за 16 милиарда лева заем е добро, защото това е моделът, който се използва във всички напреднали страни. Погрешен и манипулативен е коментарът, че това е изцяло нов заем. Има стари задължения, които подлежат на рефинансиране. Те са 12 милиарда лева. Всъщност 4 милиарда лева от новия дълг ще останат за покриване на други нужди в бюджета”. Това каза на пресконференция в Пловдив Радан Кънев от Реформаторския блок.
Всички тези критики и от опозиция, и от коалиционнните ни партньори принудиха Борисов да вземе решение за отлагане на гласуването на новия дълг. Той ще бъде гласуван тази седмица и най-вероятно параметрите по него ще бъдат макар и леко променени, така че да задоволят изискванията на коалиционните партии. Същевременно обаче в близките месеци се очакват и позициите на рейтинговите агенции, които ще трябва да преоценят ситуацията в България в зависимост от новите данни по съотношението дълг/БВП за България.
Автор: Анна Брандийска
