Икономическият растеж се очаква да отбележи скромно ускоряване до 1.5% през 2014 година, но растежът стана по-широко базиран, като инвестициите и в по-малка степен частното потребление на домакинствата се присъединиха към индустрията и експорта, като фактори подкрепящи процеса на възстановяване, се казва в анализ на УниКредит Банк.
Ключов принос за това имаше завоят към по-силно подкрепяща растежа фискална политика. Този завой позволи капиталовите разходи на правителството да нараснат с 1.4 п.п. от БВП до очаквано ниво от 6.5% през тази спрямо 5.1% година по-рано и 4.5% средно през периода 2010-2012 година. Така, по-голямата част от нарастването на дефицита в публичните финанси (с 1.8 п.п. от БВП до очаквано ниво от 3.6% през 2014 година спрямо 1.8% година по-рано) беше насочено към увеличаване на капиталовите разходи. Още по-впечатляващо е, че това се случи на фона на неизпълнение на заложения ръст на приходите, което можеше да се използва за удобно извинение за орязване на капиталови разходи и приключване на годината с по-нисък от изискваните от Пакта за стабилност и растеж дефицит от 3%.
Изминаващата 2014 година беше най-добрата година за пазара на труда от 2008 година насам, като почти всички ключови индикатори отчетоха по-добри стойности. Силното възстановяване на износа през 2013 година с известно забавяне се пренесе върху броя на заетите в секторите, ориентирани към външното търсене и беше в основата на ръста на индивидуалното потребление през 2014 година.
Усвояването на средства от ЕС отново забуксува, като нарасна рискът 2015 година да се окаже нулева за средствата по част от програмите от новия седемгодишен цикъл. Въпреки, че значителна част от първоначално натрупаното изоставане беше преодоляно, липсата на достатъчно добре подготвени проекти продължава да бъде проблем, който тежи на темповете на усвояване на средствата от ЕС, а с това и на темповете на възстановяване на икономическия растеж и заетостта. Опитът за насочване на повече инвестиции към местната администрация беше грешка, не само защото се оказа, че общините не разполагат с достатъчно готови за стартиране проекти, но и защото беше извършен по непрозрачен начин, който засили подозренията за отклоняване на бюджетни средства към фирми близки до управляващите, като по този начин заплаши да дискредитира самата идея за стимули за процеса на възстановяване, чрез увеличаване на капиталовите разходи на правителството, се казва в анализа.
Инвазията на Русия в Украйна предизвика нарастване на геополитическото напрежение, забавяне на глобалната търговия и в крайна сметка по-слабо търсене на български стоки и услуги, предназначени за износ. Високите реални лихви и наличието на твърде много дълг в някои сектори на икономиката също действаха като спирачки за процеса на възстановяване. Към всичко това в хода на годината се добавиха политическа несигурност и криза в сегмента на банките с български собственици, които се очаква да доведат до допълнително забавяне на темповете на възстановяване в края на 2014 г. и началото на 2015 г. през канала на влошаване на очакванията на домакинствата и бизнеса. Всичко това продължи да подкопава усилията за конструктивна промяна и допринесе за задълбочаване на усещането за умора и пропуснати възможности.
По-доброто усвояване на средства от ЕС и ускоряването на структурните реформи на някои важни фронтове в комбинация със спадът в цените на горивата и отказът от прекалено агресивно затягане на фискалната политика през 2015 година ще са достатъчни растежът на БВП да запази темповете си на възстановяване от предходната 2014 година.
След изборите през октомври 2014 година средата за провеждане на непопулярни мерки изглежда по-благоприятна, като са налице нарастващ брой сигнали, че България е на път да отбележи напредък по отношение на някои дълго отлагани структурни мерки. Така например, управляващата коалиция изглежда решена да предприеме някои от трудните решения, нужни за балансиране на пенсионната система, да реформира системата за спешна медицинска помощ, както и да подобри връзката между резултати и финансиране в сектор образование.
Според експертите известно забавяне на корпоративния кредит през 2015 година също изглежда вероятно. Редица икономисти, включително тези на Европейската комисия в есенната си прогноза за България, правилно отбелязват, че кризата в сегмента на банките с български частни собственици ще има негативни последици за условията, при които фирмите от реалната икономика получават достъп до кредит. Това е така, защото приносът на сегмента на банките с български частни собственици към ръста на кредита в икономиката от последните няколко години надминаваше, на моменти значително, този на чуждестранните банки. Но забавянето на кредита през 2015 година, според нас, ще бъде по-малко, отколкото повечето външни анализатори смятат. Две са причините за това. На първо място, забавянето в ръста на кредита се дължи най-вече на слабото търсене, докато капацитетът на българските банки от гледна точка на предлагането непрекъснато се подобрява в последните няколко години, и особено след февруари 2013 година, когато съотношението кредити-към-депозити слезе под ключовата граница от 100% . На второ място, забавянето в предлагането на кредит от сегмента на българските частни банки, вероятно поне частично ще бъде компенсирано от чуждестранните банки, чиито капацитет да предлагат нови кредити или е останал неувреден или дори се е увеличил, след като в хода на кризата от юли са отчели ръст на депозитите.
Все пак известно забавяне на кредита, ще бъде трудно да се избегне, тъй като преди кризата някои от играчите в сегмента на банките с български собственици имаха по-висок апетит за поемане на риск и прилагаха по-ниски стандарти за доказване на кредитоспособност в сравнение с останалите участници на пазара. Това предполага, че дори банките с чужда собственост да са в състояние да компенсират спада в сегмента на банките с местни собственици, те няма да са готови да го направят изцяло, тъй като някои от потенциалните кредитополучатели няма да са в позиция да отговорят на стандартите им за кредитоспособност. На този фон, забавянето на кредита се очаква да има известен, макар и скромен, негативен ефект върху инвестициите през 2015. В същото време негативни ефекти за индивидуалното потребление и сектора на домакинствата като цяло не се очакват, тъй като юнската криза остана концентрирана върху банки с незначителна роля в кредитирането на дребно.
Все пак банковия сектор ще помогне на процеса на възстановяване през 2015 година чрез очакваните още по-ниски лихви по депозитите. По-ниските номинални лихви по депозитите са част от всички прогнози за банковия сектор за следващата година, които съм виждал до сега, и в комбинация с известно отслабване на дефлационният натиск, ще трябва да редуцират екстремно високите реални лихви , наблюдавани през предходната 2014 година. С това ще се премахнат част от стимулите за спестяване, като резултатът ще бъде по-ниска норма на спестяване , което на свой ред би трябвало, макар и във все още скромни пропорции да подкрепи инвестициите на бизнеса и потребителските разходи на домакинствата.
Както през изминалата, така и през 2015 година фискалната политика ще има ключова роля за растежа. Но докато през 2014 година бяхме свидетели на умерено фискално разхлабване, най-вече през канала на увеличаване на капиталовите разходи, което предизвика значим положителен импулс за възстановяването на вътрешното търсене, през 2015 фискалната политика се очаква да остане неутрална по отношение на растежа.
Според анализа въпреки прогнозите за по-слабо евро , и през 2015 година не можем да очакваме твърде много по отношение на темповете на възстановяване на експорта. Причините за това са, че икономиките на основните ни търговски партньори от ЕС продължават да се възстановяват твърде бавно. В част от развиващите се икономики растежът изглежда ще се забави, тъй като нормализирането на лихвите в САЩ се очаква да набере скорост и това ще предизвика забавяне на онези развиващи се пазари, които в прекалено голяма степен разчитат на притока на чуждестранни спестявания, за да финансират ръста на потреблението и инвестициите си. В същото време търсенето на инвестиционни стоки в Китай показва признаци на отслабване, което е лоша новина за Германия, а с това и за България, доколкото у нас съществуват компании, които са част от немските производствени вериги за създаване на високотехнологични инвестиционни продукти. Нарастването на геополитическите рискове също ще продължи да тежи на темповете на възстановяване на глобалната търговия, а с това и на положителния принос на експорта към процеса на възстановяване на българската стопанство. Все пак нетният експорт се очаква да бъде с малък положителен принос за растежа през 2015 година, най-вече поради забавянето на брутокапиталообразуването, което ще доведе и до по-ниски темпове на ръст на вноса.
