Все повече българи се отказват да оставят парите си на влогове в банките и предпочитат да търгуват на капиталовите пазари, заради по-голямата доходност там. „От началото на годината се забелязва сериозен ръст на инвестиции в капиталовите пазари предимно чрез глобални взаимни или инвестиционни фондове като причината е спадът на лихвите по депозитите“, коментира Явор Ачев, който е ръководител за България на глобален фонд за управление на активи.

По неговите думи инвестициите в акции осигуряват по-висока доходност, но крият рискове в случай на финансова криза. Експертът припомня случая с тази от 2008 г., когато тези ценни книжа претърпяха сериозен срив за сметка на облигациите обаче.

Явор Ачев обяснява, че у нас участниците на фондовата борса предпочитат да търгуват чрез малки равни месечни вноски по-популярни като спестовни влогове. Той допълва, че обикновено средният размер на тези вноски се равнява на 24 евро, предава БТА.

“Инвестирането в спестовни планове във фондове е много добър вариант за хора, които нямат голям размер спестявания, да могат да участват и да печелят от капиталовите пазари”, обяснява експертът.

“Освен, че се създава съзнание у клиентите за спестовност, то инвестирането чрез подобен план води и до по-добра цена на дяловете в инвестиционни инструменти, тъй като се купува постоянно - включително и при спадове на пазара, когато цените са ниски”, допълва той.

Анчев акцентира върху това, че по-сериозните вложения водят и до по-голяма възвращаемост на капиталовите пазари. „Колкото по-безрискови са инвестициите, толкова по-малка доходност носят”, обяснява той и допълва, че от друга страна в дългосрочен план винаги има печалба в случай, че се инвестират средства за по-продължителен период.

Въпреки това експертът предупреждава, че хората, готови да търгуват, трябва да бъдат предпазливи. Той съветва те да инвестират на капиталовите пазари не повече от една трета от спестените си средства. „Тези 30 процента, инвестирани на капиталовите пазари, пък не трябва да са само в един вид инструменти - акции или облигации, а е добре да са балансирани”, допълва Ачев.