Рекламният пазар в България е приключил 2025 г. с обем от 371,9 млн. евро, показват данните на Медийната комисия към Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА). Това е ръст от 9,6% спрямо 339,3 млн. евро през 2024 г.

Темпът изпреварва номиналния растеж на българската икономика и потвърждава, че рекламните бюджети на бизнеса растат по-бързо от общото потребление.

Отделните пазарни сегменти обаче растат неравномерно, а инфлацията изпреварва номиналния ръст на инвестициите в част от сегментите.

На 6 октомври 2026 г. в Inter Expo Center - София ще се проведе годишната конференция на сп. Enterprise за онлайн търговия и маркетинг eCommerce Annual Summit 2026. Акцентите в програмата включват AI в eCommerce, ефектите от въвеждането на еврото, международната експанзия, логистиката, дигиталния маркетинг и защитата на онлайн бизнеса. За повече информация и регистрация за участие разгледайте сайта на събитието!

Представяне по сегменти

Дигиталните медии са най-динамичният сегмент на пазара през 2025 г. с ръст от 13% на годишна база до 138 млн. евро инвестиции. Това затвърждава тенденцията дигиталните канали постепенно да скъсяват дистанцията си спрямо телевизията като водещ рекламен носител в България, макар все още да остават на второ място по обем.

Телевизията е най-големият сегмент по абсолютна стойност с инвестиции от 189,4 млн. евро през 2025 г. и ръст от 8% спрямо предходната година. С близо 51% дял от целия пазар, телевизията продължава да бъде гръбнакът на рекламните бюджети в България, макар растежът ѝ да изостава от този на дигиталните канали.

Извън тези два водещи сегмента кино рекламата отчита най-високия относителен ръст на пазара - 15%, макар и от много ниска база (от 600 на 0700 хил. евро), което я прави статистически видима, но все още пренебрежимо малка част от общите бюджети.

Външната реклама нараства с 9% до 27,7 млн. евро, а радиото - с 5% до 13 млн. евро, като и двата канала запазват стабилни, но умерени темпове на развитие, съпоставими с общата инфлация в икономиката.

Единственият сегмент на отрицателна територия е пресата, чиито рекламни приходи се свиват със 7% до 3,2 млн. евро - продължение на дългогодишната тенденция на изтичане на бюджети от печатните издания към дигиталните канали. Пресата вече формира под 1% от общия рекламен пазар в страната, а допреди десетилетие беше сред основните рекламни носители.

Прогноза за 2026 г. - по същия сценарий

Медийната комисия на БАКА очаква пазарът да продължи да расте и през 2026 г., макар и с по-слаб темп - до 401 млн. евро, или със 7,9% на годишна база. Структурата на растежа остава сходна с тази от 2025 г., но с известно забавяне на темповете във всеки от сегментите.

Дигиталните медии се очаква да запазят ролята си на основен двигател на пазара с прогнозиран ръст от 11% до 153,1 млн. евро. При телевизията се очаква растеж от 6% до 200,7 млн. евро, като за първи път ще премине прага от 200 млн. евро годишни инвестиции, макар и при по-бавен темп на растеж на годишна база.

Външната реклама се очаква да ускори растежа си до 7%, докато радиото се прогнозира, че ще запази темпа си от 5%. Кино рекламата ще продъжи да расте с двуцифрен темп - 12% за 2026 г.

Пресата остава единственият сегмент с очакван спад, отново от 7%, до 3 млн. евро. БАКА прогнозира, че тази тенденция ще се запази без промяна и през следващите две години, с идентичен темп на свиване от 7% годишно до 2028 г.

Прогнозата на БАКА очертава сходна динамика и за периода след 2026 г. - пазарът се очаква да достигне 432,5 млн. евро през 2027 г. и 466,8 млн. евро през 2028 г. Общият годишен темп на растеж се стабилизира на около 7,9% за трите прогнозни години, воден от комбинация от двуцифрен растеж в дигиталните медии и стабилен, но по-умерен ръст при телевизията.

Медийна инфлация - цената на контакта расте по-бързо от бюджетите в телевизията

Освен номиналния ръст на инвестициите, БАКА публикува и оценка за медийната инфлация по сегменти - показател, който отразява ръста на цената за достигане до един и същ обем аудитория, независимо от общия размер на бюджетите.

През 2025 г. медийната инфлация при телевизията е достигнала 23% - значително по-висок темп от 8-те процента номинален ръст на инвестициите в сегмента. С други думи, реалният обем реклама, който рекламодателите получават за своите бюджети в телевизията, на практика намалява, тъй като цената на контакта расте много по-бързо от самите бюджети.

При дигиталните медии медийната инфлация за 2025 г. е 15% - по-нисък темп от този при телевизията, но все пак значителен, и по-нисък от номиналния ръст на инвестициите (13%). Т.е., дигиталният сегмент е успял поне частично да компенсира по-високата цена с реален ръст на обема закупувана реклама.

При външната реклама, радиото, пресата и кино рекламата медийната инфлация през 2025 г. остава в умерени граници - съответно 9%, 7%, 3% и 3%.

За 2026 г. БАКА прогнозира леко забавяне на медийната инфлация при телевизията до 20%, което е значително над номиналния ръст от 6%, прогнозиран за самия сегмент.

Инфлацията при дигиталните медии се очаква да остане стабилна на ниво от 15%, докато при външната реклама, радиото, пресата и кино рекламата се очаква леко ускоряване - до съответно 10%, 8%, 5% и 5%.

Тенденцията на нарастваща инфлация при външната реклама и постепенно затихваща при телевизията се очаква да продължи и през 2027 и 2028 г., според прогнозата.