Човек възприема и осмисля основна част от информацията визуално, а съвременният - вече и виртуално. Именно това мотивира група ентусиасти, всеки професионалист в своята сфера да създадат интерактивен инструмент, насочен към сферата на средното образование, към училищата, учителите и учениците, в който чрез няколко прости стъпки да се създаде визуален 360° урок.
Но тъй като иновациите са навсякъде, те вярват, че този инструмент може да бъде в помощ на всеки бизнес. Защото интерактивната среда дава възможност за иновативно, обективно и пълно представяне на всякакъв тип производствена или търговска дейност, стоки и услуги. Възможността за комбиниране на текст, образ, звук и видео в 360градуса виртуални турове води до неограничени възможности за атрактивна и ефективна маркетингова комуникация. Разговаряме с Иван Велков и Георги Палпурин, хората, които стоят зад проекти, като iedu360.eu (насочен към образованието) и Panoram.bg (с фокус към бизнеса), които разказват за възникването на идеята и защо този тип технология ще определя бъдещето.
Как се появи идеята за проект „Интерактивна България“? Преди няколко години група приятели и колеги, с които споделяме общи ценности, обсъждахме това, как съвременният и социален свят, новото поколение, което е на „ти“ с дигитализацията, започват да възприемат света по нов начин. Сега те се мотивират по-скоро от визуалната информация, когато опознават нещо ново и непознато. И тъй като фотографията ни е общо хоби, разговорът стигна до там, че тя е и инструментът да покажеш и промотираш нещо ново и интересно, което ти си видял. В този период социалните мрежи, за нас, не бяха единственият канал за споделяне, а фактът, че работим все по – активно в онлайн среда, означаваше, че споделянето на новото и позитивното може да стане повод за различни разговори и „интеракции”. Така преди четири години – през 2015 г. сформирахме екип, който създаде и оттогава работи по нашият интерактивен проект „Сподели България “.
А защо „интерактивен “? Защото интеракцията между различните хора и интереси беше и си остава наша основна цел. Създадохме фондация в обществена полза. Сляхме нашето хоби – фотография и дигиталните технологии, и започнахме да ги използваме в няколко направления - да снимаме неща, които виждаме и които искаме да споделим с наши познати, колеги, партньори. Идеята на "Сподели България" е да е достъпна за всеки, който иска да споделя, правейки снимки със собствените си средства и ресурси, а след това ги качва в тази платформа.
Това отворена платформа ли? Т. е ако някой снима нещо красиво и иска да го сподели, може да го качи свободно? Може би трябва да кажа как започна проектът. Още при стартирането му писахме до редица знакови сгради на държавни институции с молба да ни дадат достъп до техните сгради. Искахме да снимаме как изглеждат и отвътре, каква е обстановката в самата сграда - архитектурно, интериорно и реално. Така хората ще имат възможност да ги разгледат виртуално. Получихме одобрение от Президентството. Заснехме го отвътре, а скоро след това виртуалната разходка беше споделена и на страницата им. Разбира се, факт е и тяхната инициатива „Ден на отворените врати “, но ако някой няма възможност физически да присъства там, тази разходка бе шанс да разгледа сградата само през екрана на телефона или таблета си. По същото време започнахме да снимаме и богатствата на България – обекти и паметници с културно и историческо значение, включително с искането на официален достъп и разрешение за това от съответните ведомства. Най-значимо за нас бе и заснемането на 10 материални обекта от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, включително 7 културни и 2 природни, които се намират в България. За това работехме много активно с Министерството на външните работи. Оттогава нашата снимка на Свещарската гробница стана толкова популярна, че спечели и награди и вече се ползва от всеки. „Сподели България“ се превърна в интернет платформа с интерактивна карта, на която са обозначени различни обекти. Благодарение на 360 градусови качествени снимки, всеки може да влезе и да разгледа паметник, монумент, сграда, институция. Това е пример как дигиталните технологии увеличат мотивацията на хората да се запознаят с неща, които са ни близки, но по една или друга причина не могат да посетят. Това ни накара да започнем да се срещаме с все повече съмишленици и да го предлагаме като платформа. „Сподели България“ обаче се оказа интересно име и неслучайно преди две години две министерства решиха да използват и да направят същия проект, но те го фокусираха към лозаро - винарския бизнес и обиколки. Може би и заглавието им се стори интересно, или популярно. По това време ние имахме над 40 млн. преглеждания.
Вие не патентовахте ли името? Не, не го бяхме регистрирали в Патентното ведомство. Нелепо ни се струваше да се наречем „Сподели България“, да каниш всеки да се присъедини и съдейства, а после да го патентоваш и приватизираш. Идеята на този проект е да се създаде визуален дигитален архив на България, виртуална библиотека, българска енциклопедия със снимки и видео от това, което правим.
360 градусови снимки по това време са били наистина нещо много иновативно и различно. Неслучайно сте имали толкова много преглеждания и последователи. Да, но беше и доста трудно за обяснение. Междувременно, през следващата година, няколко големи корпорации като Google, Microsoft и Facebook решиха да инвестират в тази технология и я масовизираха. Тя стана достъпна през телефона и таблета на почти всеки. Това рязко облекчи задачата да обясняваме, за какво точно говорим, защото стана общодостъпна. Но това не реши големия въпрос - кой заснема и предоставя тази информация, всички облачни технологии и нововъдения във все по-качествените инструменти, с които се прави качествен фотография, не решиха въпроса с мотивацията, защо да го правя, за да го подаря. И това логично доведе до нова идея – да използваме тази база данни за нещо по – полезно и в полза на бъдещото поколение. Кандидатствахме по програмата на Европейската комисия - Еразъм + - програма за финансиране, изцяло насочена към средното образование. Нарекохме проекта – „Интерактивно обучение и образование в 360 градусова среда“. За три години с екип от български програмисти и колеги от Италия, Великобритания и Чехия създадохме софтуерна платформа, в която учители, директори, ученици и родители могат да произвеждат, качват, гледат, свалят 360 градусово съдържание и снимки, които да служат за база и основа на презентации, уроци, тестове, изпити в средното образование. Тази платформа съществува и сме я предоставили на всички наши колеги и партньори. Тя е достъпна през системата на съответните академични институции в тези държави и може да бъде ползвана. У нас това е МОН и е достъпна за всяко училище в България.
