Използването на средства от Сребърния фонд за инвестиция В ДКЦ може доведе до пазарни деформации, ще намали доверието на чуждестранните инвеститори (включително понижаване на кредитния рейтинг на страната) и би представлявало сериозен конфликт на интереси по отношение Министерство на финансите. Това се казва в официална позиция на Комисията за финансов надзор (КФН) във връзка с нашумялата напоследък идея на финансовото министерство. Освен, че няма да реши проблемите с обслужването на външния дълг на страната, подобен ход би се тълкувал и като нарушение на Конституцията на ЕС, което води до наказателни процедури, финансови санкции и репутационни рискове, смятат от КФН.
В позицията на Комисията се обяснява още, че съществува реална опасност инвестирането в ценни книжа на български предприятия да доведе до преразпределение на значителни по размер средства към относително малък брой български компании, което създава предпоставка за прилагането на подход при оценката и фактори за инвестиционно решение, разминаващи се от икономически обоснованите.
Инвестирането в български ДЦК означава финансиране на държавния бюджет със средства от Фискалния резерв (част от който е Сребърният фонд) и би довело до нарушаване на финансовата стабилност. Възможните последици от подобни действия са понижаването на кредитния рейтинг на държавата, повишаване на рисковата премия на страната и увеличаване на лихвените проценти по които се финансира правителството и частния сектор, предупреждават от КФН.
Евентуалното използване на средствата на Сребърния фонд за придобиване на български ДЦК ще постави Министерство на финансите пред съществен конфликт на интереси и ще създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК. От една страна, в качеството си на емитент, Министерството на финансите ще цели постигането на възможно най-ниска доходност при пласиране на нови емисии държавни облигации. От друга страна, в качеството си на управляващ Сребърния фонд, Министерството следва да цели реализирането на по-висока доходност.
Настоящата правна уредба е предвидила достатъчно възможности за активно управление на средствата на Сребърния фонд при приемливи нива на риска, припомнят от КФН. Включително обособяване на отделни портфейли и инвестиране в дялови и дългови ценни книжа, като по този начин се поддържа ликвидност и диверсификация на фонда, реализира се доходност при поемането на контролируемо ниво на риск. Инвестирането на средствата на Сребърния фонд, които в момента са относително големи по стойност (1,8 млрд. лв.) с тенденция да нараснат на 2,2 млрд. лв. до април, на българския капиталов пазар, който се характеризира с ниска ликвидност, ще доведе до деформации на ценовите нива при придобиване, съответно продажба на ценните книжа, като и в двата случая отклоненията ще бъдат неблагоприятни за Сребърния фонд и стабилността на бъдещите пенсии на населението. Същевременно вливането на капиталовия пазар на ресурс с такъв размер няма да повиши ликвидността му предвид обстоятелството, че средствата ще бъдат генерирани от един единствен източник. Основните причини за ниската ликвидност на българския капиталов пазар са липсата на достатъчно атрактивни инвестиционни алтернативи и консервативните стратегии на инвеститорите, които предпочитат в условията на световна икономическа криза да се насочат към инвестиции с по-нисък риск.
