Близо 1 млрд. евро нови инвестиции ще бъдат насочени към бизнес проекти на малки и средни предприятия (МСП) в България по линия на Плана Юнкер до 2020 година. Това каза Андреас Бейкос, ръководител на българското представителство на групата на ЕИБ, пред участниците в инвестиционна конференция, организирана от институцията в София.
България е на трето място в Европа по дял на усвоените средства по програмата, съотнесено към брутния й вътрешен продукт, и е сочена като пример, че Планът Юнкер изпълнява целите си за улесняване на достъпа до финансиране на най-нуждаещите се, пише capital.bg.
На конференцията стана ясно още, че ЕИБ се подготвя да осигури финансиране за изграждане на газовата връзка между България и Гърция. Според сайта на институцията заемът ще е за 110 млн. евро при обща стойност на проекта от 240 млн. евро. Операцията е била одобрена от борда на банката през октомври и скоро се подготвя подписването на договора.
В отговор на нуждата от инвестиции
Подкрепата за бизнеса от страна на групата на ЕИБ ще продължи, тъй като потребителите са активни в използването на предоставяните ресурси и държавата изпитва остра нужда от инвестиции, стана ясно от изказванията на конференцията. Активността обаче трябва да идва от местния бизнес, който е инертен и с това заплашва бъдещето си. "Икономиката на България все още е във фазата на наваксването. След четири години на спад страната се върна към растеж и той е по-висок от средното за Европа. Но дали това ще се задържи така и какво ще се случи след пет години зависи много от това какви инвестиции се правят сега и новините не са добри", каза Андреас Бейкос.
Той представи актуалното изследване на институцията, което показва, че компаниите тук инвестират най-малко в Европа, въпреки, че имат достъп до финансиране. Причината е, че трудно намират квалифицирани служители и са несигурни за бъдещото си представяне. Кризата с кадрите пък идва като последствие на ниските заплати, които нито привличат, нито задържат работещите.
Най-малко инвестират малките и средни предприятия, показва още анкетата сред 476 фирми в България. Основно се влага в подмяна на съществуващо оборудване и много малко в технологии и интелектуални продукти. Компаниите, които инвестират в иновации, обикновено го правят чрез придобиване на вече същестуваща технология. Над 70% от предприятията нямат собствен разработен продукт, показва още изследването, според което 100% от иноваторите са експортно ориентирани и отчитат успехи в износа.
Любопитен детайл е, че фирмите, собственост на местни предприемачи, правят повече инвестиции в иновации, отколкото компаниите на чужди собственици. Това се обяснява с факта, че външните инвеститори отварят тук основно производствени дейности, които изискват предимно инвестиции в материални активи.
В помощ и на търсещите рисков капитал
От 1992 година, когато ЕИБ започна да работи с България, до сега, ресурсите, насочени от банката към публични и частни проекти у нас надхвърлят 5 млрд. евро, отчете Андреас Бейкос. Към края на 2017 година експозициите възлизат на 2.6 млрд. евро, което е 5.1% от БВП. Сравнено със средното ниво на подпомагане за Европа от 3.4% от БВП, данните са показателни за ангажираността на банката със страната, посочи експертът. Най-силно подкрепяните сектори са транспортът, предствляващ 49% от инвестициите, малките и средни предприятия, кредитирани през посредници (25%), и дружества от водния сектор и системите за събиране и депониране на отпадъци.
Последният структуриран от институцията финансов инструмент, Инициативата за малки и средни предприятия, е достигнала до повече от 3 хил. фирми у нас, като до 2020 година тази група потребители могат да разчитат на допълнителни 1 млрд. евро по Плана Юнкер, каза Бейкос.
Като част от групата на ЕИБ, Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е осигурил 1.3 млрд. евро финансиране от 2005 година до сега, като структурираните по негова инициатива шест фонда за рисков капитал са подпомогнали със 100 млн. евро 230 стартиращи предприятия и технологични компании в ранен етап на развитие. През следващите осем години ЕИФ работи по програма за създаване на пазар за рисков капитал в югоизточна Европа, в това число и за България.