Преките чуждестранни инвестиции намаляват 10 пъти в абсолютна стойност и 14 пъти като процент от БВП за десет години (от 2007 до 2017 г.), показват данни на Българската стопанска камара (БСК).
От 17,7 млрд. лв. през 2007 г. ПЧИ падат на 1,8 млрд. лв. през 2017 г., а като процент от БВП от 28% през 2007 г. намаляват до 2% през 2017 г. „Вече дори средствата от емигрантите са повече от преките чужди инвестиции“, коментира изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев на пресконференция, на която бяха представени данните.
„Вярно е, че корпоративното данъчно облагане у нас е атрактивно, но това не е достатъчна предпоставка за привличане на външен ресурс. До скоро имахме конкурентно предимство по отношение на качествената работна ръка, но сега и това предимство е под въпрос, защото работници не достигат“, каза още Радосвет Радев.
Водещ инвеститор през 2017 година е Холандия (885 млн. евро), следвана от Германия и Швейцария – с около 130 млн. евро всяка. С добри позиции са и съседните ни страни – Турция и Гърция – с по около 80 млн. евро всяка. Нестабилната икономическа ситуация в Турция и спадът на турската лира могат да доведат до допълнително нарастване на турските инвестиции у нас.
Значителен е делът на отрицателните инвестиционни потоци за Чехия (-301 млн. евро), Австрия (-142 млн. евро) и Норвегия (-70 млн. евро).
В структурата на инвестициите през 2017 г. се наблюдава положителната тенденция за нарастващ дял на инвестициите в преработващата промишленост – 19.1% при 18.6% през предходната година. Нарастването е и в абсолютен размер - 313 млн. евро през 2017 при 229 млн. евро за 2016 г. ПЧИ в индустрията осигуряват устойчивост на растежа в икономиката, поради своята дългосрочност и ефекта, който постигат чрез развитие на веригите за доставки в свързаните с тях сектори на икономиката и трансфера на технологии.
През 2014 г. се наблюдава значителен отрицателен инвестиционен поток в преработващата промишленост в размер на (-174.6) млн. евро и ръст на инвестициите през 2015 г. от 531.2 млн. евро. Запазва се значителният дял на инвестициите, насочени към финансови и застрахователни дейности – 15%, и операции с недвижими имоти – 14.5%, които носят временен и конюнктурен характер в тези сектори.
Тревожно е състоянието с деинвестициите (отрицателните инвестиционни потоци) при производството на електрическа енергия, професионални и научни дейности, добивна промишленост. Така например, за сектора на професионалните дейности и научните изследвания за последните две години отрицателните потоци са, съответно - (-64.5) млн. евро (4.8 % от инвестициите) през 2016 г. и (-224.3) млн. евро през 2017 г. (13.7% от преките инвестиции за годината). Въпреки наблюдаваното увеличение на инвестициите на местния бизнес за научно-изследователска и развойна дейност, делът на инвестициите, направени от чуждестранните инвеститори, са неудовлетворителни.
Зам.-председателят на БСК Камен Колев подчерта, че оптималното ниво на ПЧИ за всяка една икономика е около 10% от БВП, докато у нас те не надхвърлят 2% от БВП. Според зам.-председателя на БСК, най-важните фактори за инвеститорите са спокойствието и сигурността, а това означава стабилна (без чести промени) нормативна уредба, гарантирана сигурност на собствеността и качествено правораздаване, ниско ниво на регулиране и качествено административно обслужване, вкл. електронизация на административните услуги.
Другата важна предпоставка за взимането на положително инвестиционно решение е наличието на работна ръка. Затова първостепенната ни задача е да осигурим достатъчно (и като брой, и като количество) квалифицирани кадри, особено за новите технологични производства.
Не на последно място, важно за всеки инвеститор е осигуряването на качествена инфраструктура.
За периода 2007-2017 г. всички страни от региона са влошили показателите си и привлекателността си за чуждестранни инвестиции, което е резултат от световната финансова криза и международната конюнктура, но спадът в България е най-осезаем. Докато в Турция, Румъния и Хърватия намаляването на обема инвестиции е наполовина спрямо обемите от 2007 г., то в нашата страна спадът на инвестициите е 12 пъти спрямо 2007 г. Страната ни е на последно място от изследваните съседни страни по обем инвестиции и след Сърбия и Хърватия по интензитет на инвестициите.
Страната не използва в достатъчна степен външен инвестиционен ресурс за ускоряване на растежа в икономиката в сравнение с другите страни в региона. Показателен е примерът с Гърция, която изпитваше финансови и икономически затруднения в разглеждания период, бе подложена на специфични мерки на ограничения, но инвестициите в нея нарастват над три пъти от 0.6% от БВП през 2007 г. на 2% от БВП през 2017 г. Сръбската икономика, сравнима по размер с българската, привлича почти двукратно по-голям обем външни инвестиции.
