Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките.
Оптимистичният сценарий предвижда пикът на COVID-19 да настъпи в средата на май, да няма втора вълна от заболели, мерките постепенно да се отменят и през втората половина на годината икономиката да започне да функционира нормално. Вероятността този сценарий да се сбъдне обаче е 20%, оценяват икономистите.
Съгласно този сценарий се очаква спад на БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.
При развитие на оптимистичния сценарий безработицата се очаква да нарасне до 6,9%. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.
Вторият сценарий предвижда пик в края на юни – средата на юли с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е най-голяма от трите сценария - 60%. Съгласно този сценарий прогнозата е за спад на БВП от 4,3% и ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4.6% и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.
Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9%, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи.
Бюджетният дефицит при този сценарий се очкава да достигне 2.5% спрямо БВП и да се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви се очаква да намалеят с около 500 млн. евро, а правителственият дълг - да се увеличи до 23% от БВП.
Третият сценарий е най-песимистичен, като икономистите от БАН оценяват вероятността той да се сбъдне на 20%. Според него пикът на заболеваемостта ще достигне в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките.
Съгласно този сценарий се смята, че спадът на БВП ще достигне 5.2% на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от 2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон - спад между 50 и 70%.
Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 хил. човека или 12% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5.5% спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите.
Бюджетният дефицит при този сценарий ще достигне 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви се предвижда да намалеят с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг – да се увеличи до 26.5% от БВП.
Икономистите посочват, че обявените дотук мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата са за около 2% от БВП. Според тях това със сигурност ще търпи промени в хода на кризата. Оттам не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета в случай, че се реализира втория или третия сценарий.
Икономистите оценяват положително решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, смятат икономистите.
Що се отнася до обхвата на предприетите мерки, отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като широко и универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. В същото време има и такива, насочени към определени уязвими рискове групи, с приблизителен обхват – например, патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни лица и хора с увреждания, хранителни пакети за социално слаби, еднократните помощи за самотните майки и др.
По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.
В заключение икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с COVID-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията. Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.
